Начало » Лица » Мария Петрова: Учител с вдъхновение!
DSC_3284-2

Мария Петрова: Учител с вдъхновение!

В една арабска притча се казва, че лошото трябва да се напише на пясъка, за да го отвее вятъра, а хубавото – на камък, за да остане вечно

 

 

Вече ви разказахме за Прознание – първата българска интерактивна уебплатформа, която предлага онлайн уроци за деца от предучилищна възраст и за ученици от 1 до 12 клас, а авторската методика за преподаване е създадена в сътрудничество с преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”. От днес стартираме нова поредица! :) Ще ви представяме хората, които стоят зад „Прознание – кауза в името на ученика“, както определя платформата Мария Петрова.

Мария преподава „Български език и литература“ на ученици от 8 до 12 клас. Образование: СУ „Св. Климент Охридски“ – магистър специалност „Българска филология“ и завършен 4-ти курс специалност „Право“ в същия университет. Опит: 7 г. опит като учител по Български език и литература в ПГЕА. Сертификати: английски език – ниво C1; френски език – изучаван в 31 средно училище за чужди езици (свободно владеене); удостоверение за завършено обучение по „Базови и специфични компютърни умения на учители“ към МОН. Хобита: различни видове спорт и творческо писане.

***

Мария Петрова
Мария Петрова

– Защо една млада дама би искала да е учител? Какво означава за вас тази професия и помните ли кога я избрахте?

– Да, помня. Бях още ученичка, имах ясна представа, че искам да стана учителка по литература. Моите преподаватели бяха достойни хора и може би затова исках да приличам на тях. Обичах много и писането и

виждах себе си, свързана с писането и четенето

Учителската професия е много подходяща за жените. Тя им дава възможност да реализират своя майчински инстинкт спрямо децата, дава и повече свободно време от другите професии, за да може една жена да се погрижи и за собствените си деца. От друга страна обаче, професията е силно феминизирана и има нужда от повече мъже. Учениците харесват мъжете учители. Те им поднасят друг поглед върху живота.

– А помните ли първия си урок?

– Първият ми урок беше като стажант в едно училище. Бях притеснена. Учениците бяха малки, но много добре подготвени от учителката си. И всичко мина като по ноти. Това беше по-скоро режисиран урок. После започнаха истинските срещи с учениците, когато идва моментът да докажеш себе си, да разбереш другите и да създадеш траен контакт. Тогава разбрах колко далеч са академичните знания от нивото на съвременния ученик. Пречупих изказа си, така че да се разбираме.

И продължих нататък

За съжаление, учителят в час много често трябва да е психолог, който разрешава конфликти между учениците, който въдворява ред, който създава атмосфера на разбирателство. И това отнема много време, „краде“ от времето за учебното съдържание. По-късно виждам, че учениците помнят по-добре тези моменти. И все още не знам дали тази „кражба“ е полезна или вредна. Но знам, че с децата трябва много да се говори. Те имат нужда от това. И много често няма кой да ги изслуша. Просто да ги изслуша, без да осъжда или наставлява. Има едно понятие в психологията – емпатия. Това е способност да се поставиш на мястото на другия и да го разбереш. Изключително важна способност! Много съжалявам, че подобен род дискусии и ролеви игри почти не са застъпени в нашето училище. А те са много важни за изграждането на една достойна личност.

– Как мотивирате учениците да не се разсейват в клас, а и да проявяват интерес към преподаваните от вас знания? Как се промени във времето тази ваша стратегия?

– Обвързвам ги с действителността и със съвременността. Това винаги работи. Ученикът е практически насочен. Той иска да знае кое ще му бъде от полза и не иска да си губи времето с ненужни неща. И аз уважавам тази негова черта. Затова му показвам

ползите от всяко нещо, което учим заедно

Обяснявам как писането на добро есе може да осигури място в престижен университет, как четенето развива умението да говорим и пишем. Днес поставих на учениците задача да преразкажат две мъдри притчи. Когато ги разказваха един на друг, разбраха, че не са запомнили основни моменти, че не умеят да ги разкажат увлекателно и затова губят аудиторията си. Така ли биха искали да се представят и в бъдеще?

С по-големите ученици пък разискваме теми от литературата, които са актуални и днес. В разказа „Мечтатели“ например Елин Пелин е истински пророк. Чрез своя герой говори за болестите, лекарите, политиката и вярата сякаш е наш съвременник. Поразително актуално!

Част от екипа на Прознание: Добрин Стоянов, Вероника Козарева и Проф. д-р Румяна Пенчева Форсайт
Добрин Стоянов и Вероника Козарева, които са част от екипа на Прознание, и Проф. д-р Румяна Пейчева- Форсайт, директор на Центъра за дистанционно обучение, СУ „Св. Кл. Охридски“

– В България като че ли учителската професия отдавна не е кой знае колко престижна, заради не особено високото заплащане, заради проблемът със сигурността в много училища в страната… Какво бихте допълнили като причини току-що дипломираните педагози и филолози да предпочетат друго професионално поприще?

Тя не е престижна навсякъде по света, защото не е свързана с кариерно израстване. Има много американски филми на тази тема. Това говори, че проблемът не е само наш. И всъщност няма проблем. Това как другите възприемат една професия, не е мерило за нейната стойност. Аз

имам друг критерий за това дали една професия е престижна

– допринася ли с нещо за доброто на другите. Замислете се колко много професии не работят за доброто ни, а са само средство за печелене на пари.

А сигурността в училище е като сигурността навсякъде – по улиците, кварталите, пътищата ни. За нея трябва да работим всички ние непрестанно и да сме непримирими към всяко нарушаване на правилата.

– Имали ли сте момент, в който сте решавали да се откаже от учителската професия, и какво промени намерението ви?

– Всъщност аз се отказах от учителската професия и работих много дълго в сферата на медиите. Това беше допълнителен опит за мен. Смятам, че всеки човек някога трябва да направи завой в кариерата си, за да разбере дали е на правия път, или зад завоя го чака нещо друго. Прабългарите имат следната мисъл:

„Не замръквай, където си осъмнал. Не умирай, където си роден!“

Същото може да се каже и за работата. Всичко в живота е движение и човек трябва да се движи и нито за миг да не бъде статичен. Тогава той не е полезен и за другите. С опита, който добих, съм много по-полезна за учениците си.

– Към днешна дата какво ви мотивира да бъдете учител?

– Без да правя реклама, в буквалния смисъл – мотивира ме „Прознание“! Мотивират ме хората, които стоят зад тази кауза, защото за мен

„Прознание“ е кауза в името на ученика

– Сигурно неведнъж сте се срещали с демотивирани ваши колеги. Какво им казвате, когато ви попитат, как така продължавате да приемате учителската професия като призвание и откъде черпите сили да я практикувате със страст и вдъхновение?

– Всъщност хората не питат такива неща. А ако питат, не слушат отговора. По-често срещан въпрос е: „Как ти стигат парите?“. Хората са по-прагматични. Затова не ми се налага да обяснявам нищо. След като са задали въпрос, обикновено сами си отговарят. Умението да слушаш е малко позабравено и зле тренирано.

– Как и защо започнахте работа в „Прознание“?

– Започнах работа в „Прознание“ в точния момент. Правилните неща се случват по този начин и обикновено сами те намират. В моя случай аз бях на вълна, в която осъзнах, че не искам повече да преследвам новините на деня и да съм в бясна надпревара с други, правещи същото. Търсих нещо смислено и полезно, модерно и традиционно. И открих тях. Те откриха мен. Ако имаш много ясна представа в главата си за това, което търсиш, просто го намираш. Трябва само да канализираш енергията си в правилната посока.

снимка: facebook/Прознание
снимка: facebook/Прознание

– С какво е по-различна работата ви в „Прознание“ от тази в класната стая?

– Общото е само, че съм учител, а насреща си имам ученици. Различна е обстановката, комфортът, достъпът до цялата информация в интернет, мотивацията на учениците, начинът, по който протича урокът. Много силен критерий е усещането за време. 40 минути в клас и 40 минути във виртуалната класна стая са две различни понятия. Усещането, че времето лети, е не само мое. Самите ученици го споделят. Това означава, че сме на прав път.

Времето лети само когато е добре прекарано

– Продължавате ли да преподавате в традиционно училище?

– Не, концентрирала съм се само в работата си за „Прознание“. Засега не искам да разпилявам енергията си в повече посоки. Подготовката за един учебен час във виртуалната класна стая отнема много време. В момента създавам виртуалните си уроци и виртуална библиотека. Тези уроци са мултимедийни – включват видео материали, игри, тестове, пъзели, картини, презентации. Трудоемки са. Но тази работа е творческа и е истинско удоволствие. В моите уроци учениците могат да гледат интервюта на проф. Владко Мурдаров, да се докоснат до говорещата карта на българските говори, създадена от БАН, да разгледат снимки на любимите жени на българските поети. Обмислям и създаване на курсове, които са различни от задължителната учебна програма.

Вдъхновена съм

от филма „Литературният клуб на Джейн Остин“. Там се събират четящи хора, за да дискутират романите на писателката. Мечтая да направя нещо подобно за любители в „Прознание“.

– Разкажете ни за една конфузна/неприятна ситуация в класната стая в училище, която сте съумели да овладеете, и за една смешна, която до днес ви разсмива?

– Смехът съпътства винаги уроците. Повечето комични ситуации са рожба на прибързан изговор. Днес поставяхме запетайки в разказите на Йовков. И накрая прочетох: Шибил, страшният хайдутин, когото запетайки (трябва да се заптиета) и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината и отиваше да се предаде.

А неприятните ситуации трябва да останат в миналото. В една арабска притча се казва, че

лошото трябва да се напише на пясъка, за да го отвее вятъра

а хубавото – на камък, за да остане вечно.

– Губят ли учениците уважение към учителя и каква е причината според вас? От кого зависи уважителното отношение на учениците към учителя – от родителя или от самия учител, и какви промени в тази насока (включително и образователни) би трябвало да се предприемат?

-Не, учениците не уважават по-малко учителите си. Илюзия е, че нещо се променя с времето. „Днешните младежи не мислят за никой друг, освен за самите себе си. Нямат никаква почит към родителите си или уважение към по-възрастните“, това са думи, казани преди 23 века, приписват се на Аристотел или на Платон. Устроени сме така, че да смятаме новото поколение за по-лошо от своето. Но това е илюзия. Ако едно поколение не желае да приема правилата, които му налагаме, това значи, че правилата ни са остарели и непригодни.

И затова нужда от промени има

Аз вече ги споменах. Повече време за личностно изграждане в училище, повече време за дискусии, за творчество, за игра и спорт, по-широка застъпеност на технологиите, по-малко суха фактология, лекции и изпитвания. Замисляли ли сте се какво правят учениците, докато изпитват някой друг? Ами, губят си времето. Нещата трябва да се рационализират! Иначе децата уважават този, който е достоен за уважение, бъдете сигурни!

снимка: facebook/Прознание
снимка: facebook/Прознание

– Различават ли се по нещо учениците в „Прознание“ от тези, които срещате в класната стая?

– Не, те са същите млади хора. Ние не ги култивираме от малки, за да има разлика. При нас на демонстрационен урок може да попадне всеки. Това с нищо не го обвързва. Има много мотивирани ученици в училище. Има ги и при нас. По-интересна ми е разликата между учениците в столицата и в провинцията. Защото сега имам възможност да се срещам и с деца от други градове. Оптимист съм и виждам, че децата в малките градове учат също много съвестно, което говори добре и за техните учители.

– Посветили сте живота си на българския език. Любопитно ми дали го приемате по по-различен начин от останалите и как съумявате да мотивирате учениците си да го изучават и обичат с оная патриотична жар, с която Вазов му посвещава стихотворението „Българският език“?

– Да, аз съм единственият човек, който поправя детето си, когато поставя грешно ударението на глаголите. За другите майки произношение като: „правИх“, и „ходИх“ е съвсем приемлива. Затова и моето дете се обърква от чуждия изказ. Може би имам по-добре развито езиково чувство. Дразня се, когато хората казват „в предвид“ или „намалям“. Това са грешки, добили такава широка употреба, че хората дори не ми вярват, когато им казвам, че грешат.

Във фейсбук съм харесала страницата с езикови справки на БАН, а не профила на някоя фолкпевица. Но знаете ли, още много други хора са я харесали (11 019 души) и търсят, и питат за правилата в езика. Което значи, че много хора се вълнуват от езика.

Относно втората част на въпроса… не мисля, че мога да възкреся патриотични жар на Вазов. Дори за времето си той е бил уникален, често дори неразбран.

Миналото не може да се възкресява, а и не бива

Патосът на учителите по литература понякога им играе лоша шега – отдалечава ги от учениците. Аз, както казах, следвам учениците, които са по-прагматични. Обяснявам им  ползата от това да бъдеш грамотен. Смеем се над грешно написани табелки в магазините. Работим над грешно написани постове във фейсбук. И ако в хода на нашите занимания те открият красотата на езика, това е изцяло тяхно откритие.

 

Коментари

коментари