Начало » Начало » Баба Марта ми донесе предчувствието за пролет, нов живот и сила!

Баба Марта ми донесе предчувствието за пролет, нов живот и сила!

снимка: unsplash.com

Баба Марта съществува. Да това е вярно, защото аз лично я видях. Връщах се от провинцията, където бях на гости при родителите си. От половин година съм безработна, а имам четиричленно семейство. Пътувайки със влака, видях

красив бял щъркел

Зачудих се, че толкова рано е пристигнал по нашите земи. Красив и горд се разхожда[е по устието на река Искър, хващайки си рибки. Много се зарадвах, защото беше едва февруари. Веднага си помислих, че нещо хубаво ще ми се случи. Пожелах си желание. Истинско, красиво вълшебство е тази птица. Носи надежда.

Слязох от влака и се прехвърлих в метрото. Бях се замислила за

живота, който водим

в това ежедневие. Бях се отчаяла, че няма да намеря работа, а ми е толкова необходима. Млада съм и не мога да разчитам на една заплата. Децата са подрастващи и имат нужда от ежедневни грижи и учение. Вътрешно много ме болеше и чак ми се натъжаваха очите като гледам и знам как едни са с големи възможности, а други, търсещи едва прехрана, сметки и обикновени нужди.

Усетих поглед върху себе си

Без да искам очите ми се устремиха срещу мен седеше жена, не просто жена, а баба Марта. Висока скулеста жена със заплетена плитка. Косите и бяха прошарени, но повече преобладаваше бялото. Беше със забрадка, но подаващата се плитка беше дълго спусната върху раменете. Облеклото й беше във бяло и червено, само елекът беше зелен. Беше седнала, скромно сложила ръцете си върху краката, на която седеше голяма дисага. Тя ме гледаше загадъчно. Аз също не успявах да си махна очите от нейните.

Невероятно спокойствие ме обзе

Тя ми се усмихна и сякаш искаше с поглед да ми каже нещо. Усетих, че има нещо необикновено в тази тайнствена жена. Погледнах другите пътници около нас, но никой не й обръщаше внимание. Може би не всеки правеше разлика за необикновеността на тази жена. Тя слезе на няколко спирки преди моята, като преди да излезе от метрото се обърна и още веднъж  ми се усмихна и ми хвърли тайнствен поглед. Не можеше да бъде вярно. Това беше сън, си мислех. Върнах се вкъщи и не ми излизаше това вълнение и изживяване от тази жена. Чудех се как така и от къде се появи. Защо само аз я виждах и защо само към мен беше вперила поглед. Цяла нощ не мигнах. Не ми го побираше акъла. Въобразявах ли си, аз ли нещо халюцинирам? Идва 1 март, а с нея дойде и вест за мен. Поканиха ме на работа в сфера, която отдавна бях и която познавам. Нямам думи да опиша вълнението. Това ми е подсказвала моята баба Марта.

Тя ми донесе предчувствието за пролет, за нов живот и сила

Благодаря ти, Бабо Марта. Ти наистина съществуваш!

Автор: Валя Добрикова

Коментари

коментари