Начало » Начало » Църквата, в която е обявена Независимостта на България

Църквата, в която е обявена Независимостта на България

Снимка: Свилен Енев/wikipedia.org

В храма „Св. Четиридесет мъченици“ са погребани цар Калоян, цариците Анна Мария и Ирина и Свети Сава Сръбски

Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, в която е обявена Независимостта на България, е сред най-забележителните у нас.

портрет на Иван Асен II от Георги Данчов/Градска художествена галерия - Пловдив
портрет на Иван Асен II от Георги Данчов/Градска художествена галерия – Пловдив 

В средновековния храм, който е построен и стенописан по времето на цар Иван Асен II, са тържествено препогребани останките на цар Калоян на 19 април 2007 г. – 800 г. след неговата смърт. В църквата са погребани и царица Анна Мария, съпруга на Иван Асен II, царица Ирина, втората съпруга на Иван Асен II, както и Свети Сава Сръбски. Той е сръбски духовник, просветен деец и дипломат, който се бори за независимостта на Сръбската православна църква и е първият неин архиепископ (1219 – 1233 г.). Той умира в Търново.

В града духовникът идва на връщане от Йерусалим през януари 1235 г. по покана на българския цар и посрещнат с огромни почести. Участва във Великия богоявленски водосвет на река Янтра. Тогава се простудява и след кратко боледуване от пневмония умира. Погребан е в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, а на 6 май 1237 г. мощите му са пренесени в Милешевския манастир в Рашка.

На 27 април 1594 г. мощите му са изровени по нареждане на Синан паша и изгорени на централния площад в Белград. Днес са запазени два реликвария с част от мощите на светеца. Съхраняват се в манастира „Св. Троица“ в Плевля, Черна Гора и в Самоковския девически манастир „Покров Богородичен“. През XX век в Белград е построен храм-паметник „Свети Сава“ в чест на Свети Сава Сръбски. Сред най-значимите сред делата му е обновяването като обител на Хилендарския манастир в Света гора (заедно с баща си Стефан Неманя, приел монашеството под името Симеон).

В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново е провъзгласена Независимостта на България с манифест на 22 септември 1908 г. Призната е от Великите сили през пролетта на 1909 г. Манифестът е написан на гара Две могили. В нощта срещу 22 септември княз Фердинанд пристига с яхтата „Хан Крум“ в Русе. От там заедно с членовете на българското правителство се отправят към Търново, за да обявят Независимостта на България.

Снимка: Mark Ahsmann/wikipedia.org
Снимка: Mark Ahsmann/wikipedia.org

Царският влак прави почивка по маршрута си на гара Две могили, където премиерът Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него се подписват българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две могили има историческа плоча, посветена на паметната нощ. След обявяването на Независимостта на България княз Фердинанд I приема титлата цар на българите и по този повод се учредява възпоменателен медал .

Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново е построена върху по-малка църква вероятно посветена на Богородица. Издигането на храма е в чест на победата на цар Иван Асен II в битката при Клокотница през 1230 г., на 9 март, денят на Свети 40 севастийски мъченици. През XIII-XIV век е главна черква на манастира „Великата лавра“. По време на османското робство, до първата половина на XVIII в., храмът се запазва като християнски. По-късно е превърнат в джамия и стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка.

В църквата „Свети Четиридесет мъченици“ се намират значителните старобългарски епиграфски паметници. Това са Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Надписът на цар Иван Асен II е посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница. Колоната от крепостта Родосто е обърната наопаки, надписът се намира на долния й край и гласи: „ + Крепост Родосто.” Омуртаговата колона е със следния надпис:

„Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата всеславни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като измериха земята, направих тези писмена. Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години“.

Нека помним!

 

Коментари

коментари