Начало » Bookaholic. » „Истории, различни от моята“ от Еманюел Карер

„Истории, различни от моята“ от Еманюел Карер

снимка: издателство "Колибри"
Хаджи
Еманюел Карер, снимка: facebook.com
Еманюел Карер, снимка: facebook.com

„Истории, различни от моята” на Еманюел Карер е писменото доказателство, че имаме един живот, който не ни принадлежи.

Ако знаехме на какви опасности се излагаме, никога не бихме се осмелили да бъдем щастливи

Базирана на автобиографични събития и факти, книгата разглежда един от най-шеметните периоди в живота на френския писател – спасяването му от опустошителното цунами в Шри Ланка през 2004-а година и челния му сблъсък със смъртта, завръщайки се обратно във Франция. „Истории, различни от моята” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Анна Ватева.

Съдбата често ни доказва, че няма по-добър сценарист от живота. „Истории, различни от моята” е поредното доказателство за това. През зимата на 2004 година писателят и спътницата му в живота Елен тръгват към Шри Ланка, за да сбъднат една своя дългогодишна мечта – докато във Франция температурите са под нулата, те да прекарват ваканцията си на екзотичен остров, плувайки в тюркоазени води, разхождайки се по бели плажове. Точно тогава обаче островът е връхлетян от разрушителното цунами, отнело живота на хиляди. Оказва се, че нещастието за едни е щастие за други, тъй като французинът и семейството му остават непокътнати от природната стихия. Като оцелял, Карер бива обладан от гузната си съвест, че е жив, че не е и той там под останките с другите. Бързо обаче френският маниер у писателя му проговаря, че гузната съвест всъщност не служи за нищо, освен за губене на време.

„Ние, безупречно чисти, пощадени, а около нас – кръгът на чумавите, на облъчените, на корабокрушенците, лишени от благата на цивилизацията. Един ден по-рано те са били като нас, ние сме били като тях, но на тях им се е случило нещо, което не се е случило на нас, и сега сме част от две различни човечества.”

Животът несъмнено е процес на разпадане

Щастливи, че са избягали от лапите на смъртта, при завръщането си във Франция Еманюел и Елен се сблъскват с нея лице в лице. Сестрата на Елен – Жулиет, млада съдийка, майка на три момиченца – е диагностицирана повторно с рак на белия дроб, този път фатално.

Раковата клетка е единственото нещо,

което е безсмъртно. Лоран Шварц, биолог

Смъртта на Жулиет вкарва в книгата друг главен персонаж – съдията Етиен, който също в юношеските си години преборва рака, налага се да му бъдат ампутирани и краката. Именно през призмата на преживелия рака Етиен протича и втората част на „Истории, различни от моята”. Съдията се връща в детството си, преосмисля действията си и с какво е спомогнал да развие и пребори болестта. Откровено той размишлява за страданието и самотата стигайки до извода, ченай-непоносимото страдание е несподеленото, а най-страшното нещо за човека е да остане незабелязан.

снимка: издателство "Колибри"
снимка: издателство „Колибри“

Еманюел Карер (р. 1957 г.) е внук на руски емигранти, син на известната френска интелектуалка, историчката Елен Карер-д’Анкос е френски кинокритик, сценарист и писател. Завършва политически науки, но изкуствата и литературата го влекат много повече. Започва кариерата си като кинокритик, а през 1984 г. издава първата си книга „Смелост“. Пише и сценарии, един от които – „Снежният клас“ – получава наградата „Фемина“ (1995). Поразен от аферата Жан-Клод Роман, която потриса френското обществено мнение през 1993 г., той присъства на процеса и се свързва с убиеца с намерението да напише книга. Така се появява „Врагът“ – прозвище на Сатаната, на злото, подтикнало Роман да избие цялото си семейство. През 2002 г. книгата е екранизирана от Никол Гарсиа.

Коментари

коментари