Начало » Лица » Любомила, Дивите Животни и света на човеците

Любомила, Дивите Животни и света на човеците

Една човешка проява на Любов и Милосърдие в света на животните

За Нуридан и Нурифей-една поучителна история

Nurifei

Лятото бе тихичко навлязло вече. Прибирайки се от сутрешната си разходка, пред съседния вход ме посрещна бебе костенурче, което едвам не настъпих. Голямо колкото монета от лев, може би щеше да се превърне в чудна закуска за някой по-голям вид онази сутрин. Взех го и го отнесох вкъщи, децата се развълнуваха, ние със съпруга ми се запитахме как се гледа костенурче. Започна ровене из нета, оприличаване на видовеводна червенобузеста, жълта….

На следващия ден съседите, докато облагородявали двора, намерили още едно костенурче. Гледахме ги може би половин година под напътствения и-мейл от „Дивите Животни”, до които се допитахме и благодарение на тях разбрахме, че това са европейски блатни костенурки от защитен вид. Оказаха се пълни дивачета и хищници: ядяха сурово месце, а когато им го подавах в устите, захапваха пръста ми. Растяха и ставаха големи, определено не се вписваха в общото понятие за домашен любимец.

nashite kostenurki

Решихме да ги поверим на грижите на по-запознати от нас.

Бях чела за „Дивите животни” и за Любомила, преди да се сблъскам реално с диви животни. В клиниката ни посрещна самата тя и още едно загрижено момиче от екипа. Обясниха ни всичко, отговорът бе, че им трябва свобода и ще ги пуснат до някой естествен водоем. Любомила говореше за костенурчетата като за равноправни същества, дълбоките й зелени очи отвориха нашите за един друг свят на доброта, познание и грижа. ЛЮБОв и МИЛОсърдие. С една дума ЛЮБОМИЛА! Носител е на Наградата на публиката „Човек на годината” за 2014 г.

Преди година помогнаха на едно закъсало свраче, което бе паднало от гнездото пак пред блока ни и наранило шийката си. През годините са оказвали помощ на още хиляди животинки, опитващи се да оцелеят в градски условия. Организацията се поддържа от доброволци, които не разполагат с оборудване и транспорт за спешна помощ. Екипът се създава на момента от12938096_988887137891268_8510835794678865682_n този, който е намерил животинчето в беда и този, който вдигне слушалката на „Дивите Животни”. Двамата бързо се уговарят, къде и кога да се занесе пострадалото животинче, като се дават съответните напътствия.

Невероятно е чувството да усетиш в този момент полезността си и желанието за помощ, всъщност ти го осъзнаваш впоследствие, припомнянето, че си част от веригата на природата. Че си на правилното място. Така проблемът с липсата на модернизиран пренос по подобие на модела от Animal Planet  всъщност събужда у нас една съпричастност и ангажираност, чисто и просто от добра воля и състрадателност.

Любомила е невероятен човек, с мисията си тя ни предава една вълна на добруване във веригата на  Живота във всичките му прояви. Нека за миг станем част от тази верига, а защо не и за постоянно. Да разберем как :)

Любомила, оказва се, че сме заобиколени от диви животни и то в града. Успявате да събудите отношение у градския човек към животните в нужда. Успокоително е да знаем просто, че ви има. Пред какви нови предизвикателства е изправен вашия спасителен център днес? Изобщо как успявате?

Истина е. Градът не е на хората единствено и ние трябва да приемем това и да се научим на толерантност и загриженост към различните от нас по вид същества. Реално градовете са възникнали на територии, които ние сме откъснали от природата. Ние сме на място, принадлежащо на друг, така че сме само гости тук, не собственици. Трябва да се научим да живеем с другите гости.

Мисля, че донякъде успяваме да събудим отношение, но бавно. Хората в днешно време са много по-отворени за знания в тази посока, но има прекалено много насадени погрешни знания, които формират съответното отношение към определени типове животни. Там промяната е почти невъзможна при големите, само младите могат да разберат. Тези насадени неща ограничават мисленето на хората. Има я и другата крайност – прекалена грижа, стремеж да бъдеш близо до живота на животните, които харесваш, който води до това че им вредиш реално.

Колкото до нашия стремеж да изградим спасителен център, ние всъщност сме изправени пред предизвикателството да оцелеем докато успеем да го направим, защото очакваме терен от Столична община, а там нещата стават доста бавно. Това, което правим сега е само частица от това, което би било възможно когато вече имаме истински наше си място, необходимите средства и възможност да имаме екип от хора непрекъснато на разположение. В момента всичко се случва на доброволни начала и само правим комбинации кой кога и къде да е за да смогнем да обхванем всички сигнали.

14264959_1090218047758176_2909972275269813727_n

Призивите за помощ се увеличават, сподели ни, че имате нужда от диви и бързи доброволци за транспортиране на животни както и от координатори. Какво трябва да знаят бъдещите кандидати?

Оо, кандидатите за доброволци в ДЖ трябва на първо място да знаят, че доброволственето в организация със сериозно отношение към дивите животни е много далеч от техните представи. Няма нищо общо с гушкането на пухкави катеричета и галкането на бебета пиленца. Ежедневието е сурово и изпълнено с изпитания на волята, а често и на психиката. Когато започнат да се сблъскват с лавината от сигнали, тогава започват да разбират и мащабите на трагедията във взаимоотношенията човек – диво животно. Зверствата на хора върху животни са ежедневие. Ежедневни са сблъсъците ни и със случаи на повредени от човешкия свят или човешка „обич“ животни.

Грижата за самите пострадали животни е доста обрана откъм общуване с тях, защото това са диви животни и близостта с човек ги травмира. Те не желаят да общуват с нас хората, грижата е натрапена и няма такова нещо като „разбират, че им помагаш“, това е илюзия. Всъщност така и трябва да е. Те живеят в суров свят и когато бъдат освободени са обратно в този суров свят със съвсем различни закони от тези в човешкия свят.

Обгрижването на диви животни изисква огромни знания, за да можеш да се погрижиш реално, не само да прибираш едни пострадали животни. От друга страна, има голяма доза смъртни случаи при пострадалите диви животни, защото те обикновено стигат до помощ след като е минало някакво време от инцидента.

Също така, травми, които за домашно животно са напълно приемливи и животното продължава да си живее в дом, за диво животно са смъртна присъда. Например ако котка изгуби крак, тя ще си живее напълно пълноценно в дом, но ако птица изгуби крилото си или просто се сдобие с травма, заради която не може да лети, тя няма как да живее в дивото по този начин. Съвсем различни са нещата и се преценява по различен начин, така че доброволците трябва да свикнат и с различен начин на мислене.

Ще минат ли през обучение или желанието за добруване е достатъчно?

В момента доброволци могат да ни помагат с транспортиране на животните от хората, които са ги намерили, до нас за помощ. Също често се налага да участват в спасителни операции по един или друг начин или да помагат с доставките на храна.

За транспортирането на животните има стриктни правила, базирани на необходимостта да спестим стреса на животните. Често се случва дори да не могат да зърнат животното, което транспортират.

Специално обучение не им е необходимо да минават, но при всеки сигнал, който изниква, се коментират насоки и указания. Няма как да бъдеш обучен за разнообразието от ситуации, в които попадаме спасявайки животни, така че импровизацията е винаги на дневен ред.

Когато вече имаме наше си място „спасителен център“, тогава доброволци ще могат да участват и в самото обгрижване на животните, но там вече обучение сериозно ще има и отсяване на подходящите хора. Обгрижването се отдава не на всеки, изисква определен тип психика и способности, които не зависят от желанието на човека, те просто са вродени.

Разкажи ни за теб и твоята мисия на спасител?  Предаваш ни една увереност, че призванието на човек е в това което обича, може и познава?

Не знам какво да кажа за себе си. Някак се получи така, че се движа повече в света на животните, отколкото в човешкия. Това, което знам е, че човек трябва да следва призванието си. Ако се вслуша в себе си той го усеща призванието, не се чуди дали и кога. В мига, в който влезеш в света, който е твое призвание, нищо не може да те спре. Ти гориш в това и дори с най-обикновени свои думи предаваш на хората около теб искрата. Така работи призванието :)

Какъв е светът на дивите животни? Какво можем да вземем ние хората от него като пример?

На първо място е важно да осъзнаваме, че светът на дивите животни е суров и безпощаден дори и без човека и неговата намеса. Дивите Животни се борят за оцеляване във всеки един момент от своето съществуване. Страхът е непрекъснат техен спътник и са непрекъснато нащрек. Непрекъснато търсят храна, защитават територия, отглеждат малки, борят се с конкуренти, често в сурови метеорологични условия. Няма на кого да мрънкат за милост и не могат да си починат. Животът е труден. Човекът би могъл да се поучи от този начин на живеене, защото ние човеците ставаме все по-лигави като същества, непрекъснато изискващи грижа от някой друг и все по-непригодни за живот.

Освен доброволната помощ, която оказвате заедно с  доброволците, вашият център има и за цел да образова и запознае хората с  диви видове. Споделете ни за тази интересна инициатива, би било много полезно и за децата и училищата? Получавате ли подкрепа от държавните органи, институции?

Това го правим обикновено чрез страницата ни. Всеки един случай разказан на страницата на ДЖ разкрива особености за животното, което се представя и опасностите за този вид животно в човешкия свят. Всеки един случай ни запознава с видове животни, за които не сме и подозирали, че съществуват или имаме само бегли знания. Това е ценно. Това приближава животните до мислите на хората и те стават по-отговорни в действията си и ефекта им върху животните.

Понякога успявам да намеря време да ходя в училища или детски градини, защото е важно децата да се срещат със знанието за животните отблизо, да чуват историите от първа ръка, да попиват отношението. Важно е.

Подкрепа от институциите получаваме морална, не финансова :) . Ще може да имаме финансова подкрепа когато успеем да изградим спасителен център, който ще си има финансиране. За момента всичко е ужасно трудно, понеже разчитаме само на дарения, а те са неясна величина и нестабилна опора.

Какво означава да се грижиш за едно животно?

Да се грижиш за диво животно означава ти да си равен с него. Ти трябва да мислиш като него, да разбираш реакциите му и да четеш поведението му.

Да се грижи качествено за диво животно може само човек, който познава живота му на свобода – как се движи, как търси храна, как общува със себеподобните и с различните от него. Трябва да познава навиците, местообитанието му, различното поведение през различните сезони, начинът, по който родителите отглеждат малките и как малките стават самостоятелни. Човекът трябва да познава животното така, все едно той е животното.

Само по този начин човекът ще може да нагоди условията в плен да са поносими за съответния вид животно, така че лечението да е успешно и животното да приеме да го обгрижваш. Както вече споменах, изразът „то разбира че му помагаш“ е пълна глупост, когато говорим за диви животни. Те се страхуват и нормално искат да избягат от теб. Обгрижвайки ги в плен ти ходиш по ръба на допустимото за тяхната психика, защото целта е да си останат диви.

Да опитомиш животно е едно от най-лесните неща. Многократно по-трудно е да не го опитомиш и то да си е годно за15747403_1210392215740758_2576143223101060292_n живот в дивото дори след твоята намеса в живота му.

Напоследък става трудно и за човека да пребивава в забързаната вихрушка на градския живот. Сякаш забравяме естествената си потребност от въздух, пространство, свобода и собствена мисъл. Дошъл ли е критичният момент на пренебрегване на естествената ни природа и желания?

Не знам, това са човешки неща, които не разбирам. Според мен човекът прекалено се е концентрирал в това да живее в човешкия свят, а светът е далеч по-широк от това. Реално ние се ограничаваме в ежедневностите си и не се сещаме, че сме живи организми с потребност от базовите за един организъм неща. Не знам, странно е, но като че ли дъното не е достигнато.

Забързани в разговора за мисията на Любомила съвсем изключих да я попитам какво се бе случило с костенурчетата, след като ги предадохме.  Докато подбирах нейни снимки и на Дивите животни за фотосесията към интервюто, попаднах на снимки и написан текст за нашите костенурчета. Така разбрахме и за последвалата ги съдба, споделям историята, защото се надявам да бъдем превантивно полезни…

Текст Любомила:

Нуридан и Нурифей – поучителна история с полудобър край…

nashite kostenurki 2Те са двама, излюпени през есента на странно място или просто захвърлени там от човек. Пред блока си в София добри хора намират малки блатни костенурчета, а времето вече е студено. Те решават да ги отгледат през зимата, за да ги пуснат напролет и правят всичко възможно малчовците да получават всичко необходимо като храна и грижи.

Влагат цялата си любов и старание в това да отгледат черупчиците както трябва, но реално не е много сигурно, че знанията им са достатъчни. Всичко е почти наред и пролетта идва. Хората на двамата черупковци се свързаха с Дивите Животни да намерим подходящо място за тяхното освобождаване и разбира се, ние се съгласихме. Когато ги донесоха, обаче, по-малкият беше с мека черупка и се нуждаеше от спешно лечение.

Кръстихме ги Нуридан и Нурифей. Черупката на Нуридан беше толкова мека, че костенурчето все едно беше гумено иnashite kostenurki 2 въпреки интензивното лечение, процесът вече не можеше да бъде спрян. Гуменият Нуридан умря, а Нурифей остана самичък. За щастие той нямаше здравословни проблеми и доживя свободата на едно прекрасно диво място.

Случаят на Нуридан и Нурифей носи все пак някаква поука, затова ви го разказваме. Той е пример как два организма приемат по различен начин едни и същи грижи и това, че някой човек е успял да отгледа някога животно от определен вид, съвсем не означава, че при следващ случай ще успее да отгледа животно от същия вид.

Другото, което става ясно е, че е най-добре човек, въпреки огромното си желание и любов към животните, да не си прави експерименти като се опитва да отглежда сам дива животина, защото съвсем не е сигурно, че знанията от интернет и книгите, ще са достатъчни за това. Добре е човек да се сети да повери животината на някой с целенасочени знания в съответната област, вместо да задържи животинката, за да може да и се радва. Не е ясно до кога ще трае радостта и дали ще е радост и за самото животно… Уви, само любов не стига, за да има добър край в истории като тази… Клипче от освобождаването на Нурифей:

Дивото ни призова, за да ни припомни, че питомното много често се отдалечава и забравя, че е само частица от един разнообразен свят, в който съществуването на всяко живо същество е от значение за живота на цялото. Разглеждаме красивите фотографии на Любомила (свободното си време тя обича да снима) и й благодарим, че докосна нашите сърца и сетива!

Автор: Надя Коцева 

za profilna 1

Казвам се Надя Коцева, от гр. София, омъжена с две деца. Завършила съм анимационна режисура, сега работя в сферата на недвижимите имоти, като специалността ми помага да приемам всичко с усмивка и добро настроение. В свободното си време обичам да рисувам и творя, като основно търся „душата“ в творенията и се стремя да придавам одухотвореност на това, което правя.

 

Коментари

коментари