Начало » Bookaholic. » „Мама и смисълът на живота” от Ървин Д. Ялом

„Мама и смисълът на живота” от Ървин Д. Ялом

снимка: facebook/Irvin D. Yalom

Американецът превръща с лекота трудносмилаеми философски теми и идеи във вълнуваща художествена литература

 

 

Хаджи
снимка: издателство "Колибри"
снимка: издателство „Колибри“

Един от най-екзистенциалните въпроси, които вълнува човечеството, е:

„Какъв е смисълът на живота?“

Безчет са разсъждавали и умували над тази тема, но отговора сякаш всеки трябва да открие сам за себе си. Търсенето на смисъла на живота става още по-сериозно, когато към него прибавим и образа на майката – символ на началото, надеждата, топлината и даващата живот. Още със заглавието на романа си „Мама и смисълът на живота”, американският психиатър Ървин Д. Ялом дава жокер, привличащ читателското внимание, за сериозността на книгата. У нас тя е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Владимир Молев.

С написаните си книги през годините, част от които описват действителната практика на професора, Ървин Ялом доказва, че лекарствата не винаги помагат, но за всяка болка има

лек, който понякога се крие в думите

в разговора, в споделянето. Ялом е един от най-изтъкнатите американски психиатри, който в романите си поднася екзистенциалната психотерапия на достъпен и разбираем език.

„Мама и смисълът на живота” е сборник от шест вълнуващи истории, извлечени от клиничния опит на д-р Ялом, който в четивен и завладяващ стил потапя читателите в тайната на срещата между пациент и психотерапевт. Ървин отново е подбрал изключително интересни случаи от практиката си, като

книгата има ударно начало

в което той разказва за психологическия сблъсък с образа на вече починалата си майка, разговаряйки с нейния дух. Ялом не спира да я сънува, не спира да контактува с нея на сън и търси най-важния отговор за всяко дете, превърнало се вече в голям мъж: „Как се справих, мамо?”

Помощта на психотерапевта в България е изключително подценена и пренебрегвана. Голяма част от хората, които истински имат нужда от професионална помощ, търсят такъв тип консултация с екстрасенси и ясновидци, само че вместо да получат помощ, те доста често продължават да затъват още повече. В книгата си Ървин Ялом разглежда и случай на жена, доста разпознаваем по нашите ширини, пациентка, на чиято глава не спират да се струпват нещастия. Самата тя си мисли, че е прокълната, че именно тя е причината всички около нея да измират, всичко около нея да боксува. По изключително

професионален и разбираем начин

авторът обяснява за нещастията, които ни връхлитат в живота: Трябва ли да се терзаем, че на нас се случват?  Възможно ли е понеже се чувстваме прокълнати, нечия смърт да се дължи на нас? Ялом е категоричен: закономерност във Вселената няма, да не си мислим, че някой ни наблюдава и наказва за грешките ни.

Истински ли са завладяващите истории в „Мама и смисълът на живота“? Или са измислица? Авторът признава, че първата история, свързана със сънищата с майка му, е автобиографична. Останалите пет са

документалистика, случаи от практиката му

изпъстрени тук-там с художествена измислица.

Вторият разказ в книгата, озаглавен „Пътешествие с Паула“, е възхвала на една забележителна жена, болна от рак, която въпреки изследванията, волята й надвива черните лекарски прогнози. Исторически, Паула е част от зрънцето, което ражда създаването на терапевтични групи за раково болни. Когато смъртта почука на вратата, идва и мъдростта. Разказът „Пътешествие с Паула“ е за раково болни, които научават диагнозата и едва след това разбират, че животът не може да бъде отложен, че трябва да се живее сега, а не да се оставя за почивните дни, ваканцията или когато децата заминат в колеж, за малкото години след пенсионирането. Ялом споделя как често чувал оплакването: „Жалко, че трябваше ракът да завладее тялото ми, за да се науча как да живея.“

Екзистенциалистката мисловна рамка

на която се крепи целият сборник „Мама и смисълът на живота“, постулира, че много пациенти изпадат в отчаяние именно заради сблъсък с извечните въпроси на съществуването. Въпросите, които най-често се срещат в клиничната работа на Ървин Ялом са смъртта, самотата, свободата и безсмислието – темите, които са гръбнак във всеки един от терапевтичните случаи.

Последната история в сборника, озаглавена „Проклятието на унгарския котарак“, е магически реализъм с документална сърцевина. В нея Ялом разглежда проблемите на една пациентка с трудното създаване на стабилна и дълготрайна връзка, вплетена със страха от смъртта и края.

„В смъртта теб те няма. Ти и смъртта няма как да съществувате заедно.“

Едно от най-хубавите и звучащи с надежда заключения, които могат да се извадят от книгата, е, че най-голямото постижение на Ървин Ялом е демонстрацията, че няма досадни и обречени на провал пациенти и групи. Във всеки пациент, във всяка клинична ситуация се крие какавидата на голяма човешка драма. И именно в нейното събуждане и изваждане на повърхността се състои

изкуството на терапевта

Ървин Д. Ялом, роден 1931 година, е изтъкнат американски психиатър, почетен професор в Станфордския университет и практикуващ психоаналитик, смятан за един от родоначалниците на груповата психотерапия. Научните му книги, както и добилите изключителна популярност „Дарът на терапията“, „Все по-близо всеки ден“ го утвърждават като водеща фигура в съвременната невронаука. Удостоен е с Международната награда „Зигмунд Фройд“ и с наградата „Оскар Пфистер“ за значим принос в психотерапията.

Коментари

коментари