Начало » Лица » Мариан Маринов – един съвременен будител: Виждали ли сте как гъби пропукват и изкъртват асфалта, за да поникнат изпод него? Аз съм виждал

Мариан Маринов – един съвременен будител: Виждали ли сте как гъби пропукват и изкъртват асфалта, за да поникнат изпод него? Аз съм виждал

За първия „аудио препис” на „История славянобългарска”

„Да знаят корените си, че корен нямаш ли, плод не връзваш”
Мариан Маринов
(из филма за Колю Фичето)
 

Всички знаем този глас, който ни е говорил от телевизионния екран, от кинолентата, от уредбата… глас, който ни разказва за велики българи, пренася ни в славни времена на знаменити дела и битки, разчуства ни с цитирането на стихотворения и текстове на родни поети и писатели. Глас, който ни кара да обърнем поглед към екрана, към себе си, да чуем вечността и да слушаме притихнали, загърбвайки суетите си.

Мариан Маринов завършва ВИТИЗ през 1992 година в първия клас на Стефан Данаилов. След 10 години актьорска дейност в Младежкия театър, Мариан напуска сцената и посвещава времето си на телевизията. Озвучава редица филми, сериали и реклами. Повечето хора го познават като „гласът на bTV”, където работи още от създаването на медията. Автор е на текстове и режисьор на документални филми. Неговият глас разпознаваме както в игралното, така и в анимационното кино.  Известен е с дублажа на филми на  Disney като  „Играта на играчките“, „Тарзан“, „Вълшебният меч”, „Принцът на Египет“,  „Омагьосаният император“, „Феноменалните“, „Ледена епоха IV” и други.

Гласът му звучи и в „Българите” – популярната документална поредица на bTV. В последните години на десетилетието с неговия глас излиза поредица от компактдискове с българска поезия на Иван Вазов, Николай Лилиев, Пейо Яворов, Дамян Дамянов, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев, Андрей Германов и други. Мариан ни сподели и за най-новото си начинание – документален филм за Дебелянов, който се надяваме да видим, чуем и усетим идната пролет – по случай 130 – годишнината от раждането на поета.

Днес ще ви запознаем с един негов проект, осъществен през 2012 – годината, в която се навършиха 250 години от написването на Паисиевата „История славянобългарска“. Това е първият „аудио препис” на „История славянобългарска”. Записът обхваща пълния обем на произведението, като към него е прибавен и раздел, в който може да се чуе откъс от Историята в оригинал, т.е. на църковнославянски. http://istoriata.bg/

Да чуем Мариан…

marian– Мариан, думите заемат важна част във Вашия живот, а сега на практика ги въплътихте и в дела. Вие сте автор на аудио проекта на „История славянобългарска”. Разкажете, откъде се породи идеята Ви да направите този нов вид прочит на Паисиевата история?

– Думите винаги са ме вълнували. Във всякакъв смисъл – като съвкупност от звуци, които изразяват някакво понятие, желание, мисъл… или чисто графично – като фигура от писмени знаци, която има своя композиция и смисъл и може да направи видими вибрациите на мисълта и звука.

За “Историята…” Дълга история. От много време ми се свива сърцето за тоя народ. Кой ли не го лъга? И кой ли не получи доверието му на обидно ниска цена? А той – като квартална хубавица без самочувствие – отива при всеки, който му обърне малко внимание и му обещае нещо. И така се лута… с уплашен, неразбиращ поглед, взира се ту в тоя, ту в оня, припознава спасители в случайни лица, тръгва след тях като улично куче… Убийствено тъжна история.

Много съм си мислил за това. И, струва ми се, видях къде е генезисът на злото – той не е в самата бедност като такава, не е и в азиатската изостаналост от турското робство (господство/присъствие), не е и в привидното равенство, наложено от съветското господство. Той е в огромното, дългосрочно поражение от тези присъствия, изразяващо се в смазващо отсъствие на самочувствие и достойнство – явление, при което народът няма самочувствие, а голяма част от управниците му – достойнство.

Един ден се сетих, че това трябва да е била сърдечната болка и на Паисий – да виждаш пред очите си своя народ, пълен с умения и таланти, но изцяло лишен от самочувствие. И да гледаш как всеки ден купуват достойнството му на безценица. И му се подиграват зад гърба. Че и в лицето. Много ме боли да гледам това, да съм част от това, много… Един ден го споделих с колегата ми Спас Спасов. И същия ден започнахме записа на “История славянобългарска”.

4

– Необходимо ли беше разрешение за изпълнението на това дело?

– Разрешение? Не, не сме искали разрешение от никого. Още повече, че проектът не е комерсиален, ние не печелим от това. Само инвестираме. Направихме сайта със собствени средства и продължаваме да плащаме хостинга, за да може той да съществува.

– Сблъскахте ли се трудности по „преписването” на историята?

– Трудности? Разбира се, че имахме.

Но българинът е свикнал да му е трудно

Тъй като ние не се занимаваме с архитектура и графичен дизайн на сайтове, трябваше да го възложим на друга фирма. Но това струва пари. И ние тръгнахме да търсим. Изпратихме много любезно писмо до съответните отдели на трите мобилни оператора, в което описахме подробно идеята на начинанието и помолихме за съдействие. Съдействието се изразяваше в паричния еквивалент на една вечеря за десетина души, дадена от някоя от тези компании. Ще попитате дали са ни отказали? Не. Въобще не ни отговориха.

После решихме, че може някоя банка да се заинтересува. Избрахме три банки, една от които по това време здраво се биеше в гърдите, че била “единствената българска банка”.  Изпратихме същото писмо, същите материали, същата скромна молба. И получихме същото оглушително мълчание. Не искам повече да ги коментирам тези оядени, самозабравили се “патриоти”. Накрая счупихме касичките на децата си и направихме сайта със свои средства.

– А не получихте ли съдействие, консултации и подкрепа от културните институции?

– Имахме консултант от Националната библиотека, който ми помогна да се науча да чета на църковнославянски. Защото в сайта ни

има и такъв откъс от Паисиевата история – на църковнославянски

–  езикът, на който тя е написана. Консултирахме се и с историците проф. Илия Тодев и проф. Вера Бонева.

1

– Сайтът е направен на добра воля, какъв бе Вашия личен мотив?

– Да помогна, колкото мога, да спре духовното развращаване на тоя народ, като се мачка самочувствието му. И от наши, и от чужди. Това е цинично издевателство, това е гавра с беззащитни хора. У нас стигнаха до впечатляващи висини в изкуството на бездарното лицемерие –

“мъдрия ни народ, трудолюбивия ни народ,

здраво стъпилият на земята наш народ”

  Но само по избори. После лъсва целият им цинизъм, цялата им меркантилност, цялата им чалгаджийска етика и естетика, цялата им дребна душица, вторачена в кебапчетата. Руснаците пък, вместо да се извинят за агресията през 1944 година и последвалото разграбване на държавата ни, продължават да ни вменяват, че сме неблагодарни и че им дължим това и онова. И седи този облъскан народец и мига. И се чувства виновен пред всички. Вместо да хване една сопа. Ама за това трябва самочувствие. А те му го взеха – те много добре знаят откъде да започнат.

– Кои са любимите Ви места в преписа?

– Двата предговора и послесловието. Те са най-емоционалните части. Но скоро ми се наложи да пиша нещо за кан Тервел (Св. Тривелия) и се допитах пак до Паисий. Разлистих и намерих каквото ми трябваше.

– Участвате и в озвучаването на въздействащата музика, която стои зад думите Ви. Разкажете ни за това преживяване?

– Хаха, да. То беше от зор. Трябваше да сложим музика на някои места в записа. И започнахме да се чудим с тонрежисьора Иван Драголов. И двамата знаем достатъчно много подходящи произведения, но, както казах, средствата ни бяха доста скромни – не можехме да си позволим да купим правата на някой добър изпълнител. И тогава Иван вика: „Според мен ти трябва да изпееш нещо“. Отначало се разсмях, не го взех насериозно, но той продължи да настоява. И тогава аз, без думи, само с вокал, изпях “Хвалите имя Господне” на Добри Христов. Иван после го превърна в мъжки хор. И това е, което звучи сега в сайта.

3

– Може ли проектът да влезе в училищата? Почти всяка учебна стая вече разполага с компютър или телевизор, което от своя страна предлага достъпност до сайта. Имате ли предложения от образователните институции?

– Когато сайтът беше готов, написахме едно писмо до Министерство на просветата. В това писмо обяснихме, че не искаме нищо от тях, освен да помогнат информация за този сайт да стигне до училищата. Нищо повече не искахме. Само да пратят до българските училища един мейл, в който да им кажат: “Добър ден, вижте този сайт и го ползвайте, ако ви върши работа!”. Познайте дали ни обърнаха внимание! Това беше готов продукт, какъвто тъкмо те би трябвало да финансират. Вместо това ние искахме да им го подарим. И те не ни обърнаха никакво внимание.

Както казах във видеото за Фичето,

на човек можеш насила да му вземеш,

ама да му дадеш насила можеш ли?

Та какво да си говорим сега за чалга по заведенията? Чалгата си се чувства много удобно и в държавния апарат. Тя е станала “бит и душевност на нашия народ”. Проектът може да влезе в училищата, но през задната врата – ако самите учители по някакъв начин научат за него и решат да го ползват. Наскоро с мен се свърза една дама, която учи децата в българското училище в Мюнхен и каза, че учениците й много обичат да слушат “Приказка за стълбата” на Смирненски в мое изпълнение. Знаете ли колко щастлив ме направи това?

– Вашата дъщеря носи прекрасното име Яна. На какво я възпитавате и какво й четете?

– Яна расте умно и будно българско момиче. И аз знам, че, където и да отиде по света, тя винаги гордо ще казва, че е от България. Нищо, че сме най-бедната страна в Европа. Защото тук има друга магия, друга духовна мая, която ще се прояви гръмовно, когато се върне изгубеното самочувствие на българина.

2

– Материалът в училище достатъчен ли е да формира едно адекватно самосъзнание за принадлежност?

– Материалът в училище сега не е предназначен за това. Той е насочен към тъкмо обратното – да размива самосъзнанието за принадлежност. Това е пък болестта на Запада – съзнателна политика на обезличаване на нациите и превръщането им в консуматори, в неуки потребители, в пазар за стоки и услуги.

Това е идеята на новия световен ред

Ще видим дали тази идиокрация ще успее да победи здравия разум.

– Вълнува ли героичната жертва на българина днешните поколения? Получи се голям отзвук по повод отпадането на стихотворението „Даваш ли, даваш балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра“ от учебниците на децата ни. Ще съумеем ли да съхраним духовната си сила?

– Лесно е да се включа в общия хор, който повтаря, че расте едно изгубено поколение. Но аз виждам толкова будни, четящи, мислещи млади хора, че понякога чак се притеснявам от оптимизма си. Вълнуват се от всичко, от което сме се вълнували и ние. Стига да имат достъп до него, да научат за него. Просто ние не трябва да крием нищо от тях, не трябва да ги лъжем за нищо. Защото

най-големите злини в човешката история са

причинени от големи умове, отровени с лъжи

А по отношение на споровете за Балканджи Йово и за Паисиевата историйца… Минали са много години, откакто са създадени. И още ги знаем. И дори да ги махнат от учебниците, пак ще ги знаем. Ще ги четем на децата си вкъщи. Който има уши да чуе, ще чуе. Виждали ли сте как гъби пропукват и изкъртват асфалта, за да поникнат изпод него? Аз съм виждал. И „Балканджи Йово“ ще пропука тоя асфалт, с който са го покрили сега. Защото, както казва Дядо Вазов, не се гаси туй, що не гасне. Аз вярвам в това.

– Автор сте на въздействащи текстове и документални филми като „Спомен за моите  деца“ 2014г: https://www.youtube.com/watch?v=BznnQ1JoFV4, „Цар Самуил в битка за България“ 2015г: https://www.youtube.com/watch?v=WpXLpx2g9fI, кратък филм за Колю Фичето за Националния конкурс “Сграда на годината”: https://www.youtube.com/watch?v=9T8cSOiXgAY Защо е важно да знаем корените си и защо през последните години се налага всеки сам да посажда зрънце история за идните поколения?

– Това винаги е било ангажимент на всеки един. И през Възраждането, и сега. По време на турското робство/присъствие да не би да е имало държавна политика за опазване на българщината? Хората са пращали децата си в килийното училище, та да се научат на буквите, а после децата са чели книги на родителите си на глас. „История славянобългарска“ се е предавала и преписвала от ръка на ръка. И хората са се събирали – който може да чете, е чел на глас, другите са слушали. Тази искра днес не е угаснала, тя само е притихнала временно. Колкото и престъпна да е образователната политика на сегашните управници спрямо националното ни самосъзнание и самочувствие, тази искра няма да угасне толкова лесно. Щом за 500 години не е угаснала, няма да угасне и сега.

Ако трябва, ще изляза на площада и ще чета на висок глас

това, което те махат от учебниците

Завършваме с цитати от филма „Спомен за моите деца” по текст на Мариан и оставаме без думи:

„Ако му е къса паметта на един народ, теглилата му са дълги. Почне ли да запазва писаното от умните човеци и да ги тачи, значи расте. Разпилява ли го, няма да мине много време и той ще се разпилее, щото писаното слово остава. Другото го покрива времето с прах и бавно-бавно избледнява в умовете на човеците. И после никой не знае за него. Безкнижните никой не ги помни…”

…….

 „А умен е онзи, който се учи от грешките на другите, така не стига до нуждата да ги прави сам. Затова е писаното. То ни разказва за световете на другите, а колкото повече светове си познал и на колкото повече хора си отворил вратата на своя свят, толкова повече си живял.

Другото  е суета на суетите…”


Автор: Надя Коцева 

za profilna 1

Казвам се Надя Коцева, от гр. София, омъжена с две деца. Завършила съм анимационна режисура, сега работя в сферата на недвижимите имоти, като специалността ми помага да приемам всичко с усмивка и добро настроение. В свободното си време обичам да рисувам и творя, като основно търся „душата“ в творенията и се стремя да придавам одухотвореност на това, което правя.

 

 


 

Коментари

коментари