Начало » Bookaholic. » „Пътуване до Индия” – манифест на съществуването от Гонсало Тавареш

„Пътуване до Индия” – манифест на съществуването от Гонсало Тавареш

снимка: издателство "Колибри"

Една одисея, написана с кислород в езика и дълбока философия

 

 

Хаджи
снимка: издателство "Колибри"
снимка: издателство „Колибри“

„Пътуване до Индия” е едно от книжните събития за българския пазар, заради съдържанието и дълбочината на тази съвременна книга, принадлежаща на минало, настояще и бъдеще. „Пътуване до Индия” е един манифест на съществуването, написан с плавен език, поезия и лиризъм, съдържащ в себе си

одисеята на живота

предадена през очите на главния герой Блум. От целия екип, работил по появяването на книгата на българския пазар, най-големи овации заслужава преводачът Даринка Кирчева, предала на наш език в прекрасна и разбираема форма дълбоката и често трудна философия на португалецa Гонсало М. Тавареш. „Пътуване до Индия” е част от каталога на издателство „Колибри”.

„Пътуване до Индия” е неподвижно и блестящо плаване на душата на постмодерни хора, бегълци и преследвани, също като герой от комикс, между симетричните рифове на една безлика власт, която няма и нужда да съществува, за да ни служи като съдба, и един универсален остров на платената любов, където е изчезнал споменът. Разказът е разделен на десет песни и е написан в стихотворна форма. От всеки ред прозира

философия и житейска мъдрост

като крайният резултат представлява една детайлно нарисувана миниатюра на съществуването, с която името на Тавареш може да се нареди до тези на всички гръцки философи от древността.

Главният герой на „Пътуване до Индия” се казва Блум, както героят в Джойсовия роман „Одисей”. Отвратен от Европа с нейната бездуховност и лицемерие, изгубил любимата си и убил баща си, той потегля към Индия, за да търси в тази мистична земя на душата мъдрост и забрава. Отправна и крайна точка на пътуването е Лисабон, откъдето пет века преди Блум тръгва мореплавателят Вашку да Гама, за да открие морски път до Индия. Епохата на големите човешки завоевания, на въодушевените колективни начинания обаче е безвъзвратно отминала. Блум тръгва сам и се завръща сам със своето песимистично откритие. След множество перипетии из големите градове на стария континент – Лондон, Виена, Прага, Париж, героят, или по-точно антигероят в тази пародийно-бурлескова авантюра, пристига в Индия, за да се сблъска със същата бездуховност и лицемерие и да открие, че Изток и Запад говорят един и същ древен език –

езика на хищника

Гонсало Мануел де Албукерке Тавареш, по-известен като Гонсало М. Тавареш, е роден през 1970 г. в Луанда (Ангола). Завършва философия в Лисабонския университет, където днес е преподавател по теория на науката. Един от най-талантливите и оригинални португалски писатели от по-младото поколение, той е автор на стихове, романи, пиеси, есеистични сборници и книги за деца. Творбите му, получили изключително висока оценка от големия португалски писател, лауреата на Нобелова награда за литература Жозе Сарамаго, са преведени на повече от 30 езика.

ОТКЪСИ

„Например вятърът може да изглежда

като безпристрастна стихия,

която разпределя леките неудобства

между бедни и богати,

ала всъщност е просто ловък:

у слабите навява студ, а при силните е лек бриз,

разхлаждащ прекомерния зной.

В дворците полъхва чрез опитомения вентилатор,

Докато върху паянтовите къщи

Се стоварва мощно като буря.”

* * *

„Езикът, кой да е език,

е битова стопанска дейност;

всъщност измислена песен

не за да омайва,

а за да продава скъпо и да купува евтино.”

* * *

„Дружбата и мирът

са просто междинни мигове.”

* * *

„Един мъж може да обикаля по-дълго време

миниатюрната къща на желаната жена,

отколкото му трябва, за да прекоси света от единия до другия край с раница на гърба.”

* * *

„Париж е чувствен град.

Издателите живеят в лишение, за да имат поетите барче и библиотека.”

* * *

В Париж не бурените и плевелите,

а цветята властват в градините. Съдилищата са чувствителни

към миризмите, влизащи през прозореца, а същите намаляват

всяко лишаване от свобода наполовина,

защото смятат, че в един тъй хубав

и благоуханен град животът в плен е равносилен

на двойно наказание. Така в Париж

престъпленията са изгодни. Има ги също обилните закуски със сирене

и франзела.”

* * *

„Денят не може да се обсади както се обсажда армия,

колкото и голяма да е я,

защото денят винаги е по-голям от армия,

колкото и голяма да е тя.

Времето винаги е било пространство,

само че в невероятни размери.

Толкова голямо, че никой човек

не може да го притежава.

Навярно за миговете има ключалка, само че никога няма да имаш ключа.”

* * *

„Ако прогресът зависеше от неделите,

щяхме още да се возим в каруца и да говорим латински.”

* * *

„Такъв е животът: Луната е по-близо

до някои хора, които тренират за астронавти,

Отколкото топла храна до устата на други хора.

Можем да наречен това относително разстояние.”

* * *

„Не само зиме: светът е студен.

Студен е през всички годишни времена,

В които съществуват човеци.”

* * *

„Културата не е дълбока

човешка потребност: насред бурята

някой иска вода, а от другата страна заради студа

някой иска огън.”

* * *

„Открие ли се безсмъртието, край на църквите”

Коментари

коментари