Начало » Bookaholic. » Размишления над Червенокосата от Орхан Памук

Размишления над Червенокосата от Орхан Памук

снимка: facebook/Orhan Pamuk

В последния си роман Нобеловият лауреат гази в дебрите на престъпленията на родителите спрямо децата им

Никифор Радев
снимка: издателство "Еднорог"
снимка: издателство „Еднорог“

През цялото време ли ни трябва баща или само когато се чувстваме разочаровани, несигурни и объркани? За пореден път в творчеството си Орхан Памук поставя пред себе си задачата да отговори на екзистенциален въпрос и отговорът, макар да не се харесва на мнозина, се повтаря не от векове, а от хилядолетия. Най-новият роман на турския Нобелов лауреат за литература – „Червенокосата“ излиза в каталога на издателство „Еднорог“, в превод на Мая Караилиева.

Първото впечатление, държейки „Червенокосата” на Памук е, че романът е учудващите 280 страници, съпоставяйки го с досегашното творчество на турчина, винаги варирало между 500 и 700 страници. Не можем да пропуснем страхотното оформление на книгата в прекрасни твърди корици: нещо, което творчеството на Памук отдавна заслужава.

Прецизен в детайлите

Орхан Памук е известен като автор, който държи да одобри всяка своя международна корица и след като нарисува обложката на „Странност на ума“, в тази си книга турският автор лично е одобрил червеникавата рисунка на жена, пряко свързана със заглавието на книгата. И не на последно място, феновете на Памук четат „Червенокосата“ в превод на нов преводач – Мая Караилиева.

Орхан Памук е автор, който умее да изненадва с всяка своя книга, заради разнообразието от теми, над които обича да размишлява. И макар книгата да е титулувана с определение за жена, то в „Червенокосата“ основната нишка се върти около отношенията между Сина и Бащата и какво се променя помежду им, ако родителят си тръгне от вкъщи и детето трябва да израсне без опора и силно рамо до себе си. Като автор с

изключително богата култура и афинитет

към Изтока, в творбата си Памук ни дава безброй препратки към любимите му Рустам и Сухраб от „Шах-наме“, както и софокълския „Едип цар“. Всъщност, „Червенокосата“ е точно това: един съвременен прочит на легендата, случваща се в съвремието, и доказваща, че всичко във Вселената се повтаря и хилядолетията не променят отношенията между хората.

снимка: facebook/Orhan Pamuk
снимка: facebook/Orhan Pamuk

Запознатите отлично с творчеството на Орхан Памук в „Червенокосата“ се срещат безброй препратки към една от най-великите творби на Памук, и изобщо в литературата: „Името ми е Червен“. Копаенето на кладенец от Уста Махмут и чиракът му Джем, който всъщност е разказвач в „Червенокосата“, е препратка към „Името ми е Червен“ и паметното начало на книгата, в което един убит майстор започва да разказва своята история; да си припомним: „Сега съм мъртъв – труп на дъното на кладенеца. Преди да се родя имах зад себе си безкрайно време. Нескончаемо е времето и след смъртта ми!“. Свързващи мотиви между двете книги са и

страстта на Памук към легендите

както и твърдата му позиция, че те принадлежат на всички и могат да се пресъздават с хилядолетия.

„Червенокосата“ е роман, вплитащ в себе си любов и безпощадна мъст, която не познава и не прощава на кръвната връзка. Според Памук хилядолетията цивилизация се отнася единствено до технологичния прогрес, но не и до междуличностните отношения, където стаената омраза остава константа и както преди 2000 години, така и днес, търси своето възмездие.

 

Размишления над „Черна книга” от Орхан Памук

„Безмълваният дом“ на Орхан Памук казва толкова много

Размишления над „Името ми е Червен” от Орхан Памук

Размишления над „Странност на ума“ от Орхан Памук

Коментари

коментари