Начало » Лица » Светлин Наков, съосновател на Софтуерния университет (СофтУни): България ражда таланти. Такъв ни е генът!

Светлин Наков, съосновател на Софтуерния университет (СофтУни): България ражда таланти. Такъв ни е генът!

Снимки: Личен архив

„Да се раздаваш за другите е нещо хубаво, което помага и на теб, макар и индиректно. Малко хора разбират този принцип, но това е въпрос на духовно израстване“

 

Светлин Наков е вдъхновител на хиляди млади хора да се захванат с програмиране и технологии. Той има над 15-годишен опит като софтуерен разработчик, ръководител на ИТ проекти, преподавател и консултант, автор е на 7 книги за програмиране, лектор е на стотици конференции, семинари и обучения. Автор е на стотици безплатни видео уроци по програмиране и софтуерни технологии с над 100 000 гледания в YouTube. Носител е на наградата „Джон Атанасов“ на Президента на България за приноса му към развитие на информационните технологии и информационното общество. Мечтата му е да направи България силициевата долина на Европа.

– Г-н Наков, преди броени дни се състоя II Национална олимпийска конференция по природни науки и иновации. Самият вие сте олимпиец. Спомняте ли си какво бе усещането, когато спечелихте бронзов медал на международната Олимпиада по информатика?

– Здравейте, усещането да се състезаваш винаги е силно емоционално. Аз бях отишъл на тази олимпиада и на още няколко балканиади за златен медал, но останах хем разочарован, че не съм не съм успял да победя най-силните в света, хем удовлетворен, че съм постигнал медал от международна олимпиада по информатика и завидно представяне за България, като част от Националния отбор по информатика.

В периода от 4 клас в училище до 1 курс студент бях посветил основната част от живота си на изучаването на програмирането и алгоритмите и наистина олимпиадите бяха много важни за мен и моето по-нататъшно развитие като професионалист в софтуерната разработка. Благодарение на тях с лекота си намерих работа, а след това бързо учех нови технологии и се изграждах като професионалист и издигах в кариерната стълбица: от младши програмист до ръководител на екипи по разработка и собственик на софтуерни фирми.

img_1160

– Какво бихте посъветвали всички млади хора, които мечтаят за медал в някоя от олимпийските дисциплини по природни науки?

– Резултатите се постигат с много, много труд! Има едни 5% талант, но останалите 95% са дългогодишна работа: ежедневно решаване на задачи, учене, писане, четене, пробване, надграждане, състезаване, тренировки всеки ден. Състезателното програмиране е като спорта:

изисква силна воля и непрестанни тренировки, години наред

Съветът ми е да се хванете здраво, ама много, много здраво и да решавате задачи всеки ден много години наред, като постепенно вдигате нивото: от задачки стил 5 клас олимпиада до достигане на класата на международните олимпиади. В днешната претрупана от информация и разсейващи фактори информационна ера, способността да запазвате фокус върху една посока на развитие в продължение на години и най-трудното нещо, което ако го изградите като навик, ще ви се отплаща цял живот.

Целете си високо, та ако се провалите, пак да сте постигнали много! Ако се борите за златен медал и достигнете до бронзов (както беше моят случай), тогава дори разочарованието ще е страхотен успех. Ако се целите ниско (примерно да минете градския кръг на олимпиадата по информатика), няма как да стигнете до бронзов медал. Винаги съм считал второ или трето място на някое състезание като провал и съм се амбицирал още повече да стана пръв. Целете сте да сте първи, пък ако се провалите, и втори не е зле.

– Не е тайна, че в България не е лесно да се поддържа добро ниво на подготовка, включително осигуряването на нужното техническо оборудване, и въпреки това българските отбори в различните олимпийски дисциплини са равностойни на останалите и постигат впечатляващи резултати. Как си обяснявате това? Като олимпиец и настоящ преподавател къде виждате проблемите в родното образование като цяло и кои са според вас най-големите препятствия пред българските олимпийски отбори?

България ражда таланти. Такъв ни е генът

На фона на тоталния разпад в образователната система, някак си българинът не се предава. Неговият борбен дух намира начини да развива наука и образование, в алтернативна форма, често и извън системата: оформят групички от истински преподаватели по призвание и самоуки ученици, които въпреки системата развиват невероятни умения, тренират волята си, работят денонощно години наред и достигат световни висоти.

За проблемите в образованието мога да говоря цял ден. Най-дълбок проблем е образователната система, която вкарва всички в еднаква рамка, лишава ги от креативност и възможност да иновират и ги набива в теория без практика. Ученето става чрез правене, особено в математическите, техническите и природните науки. Ако няма правене, няма и научаване, няма и интерес към знанието. В българската образователна система липсва практиката. Ако това се промени, ще дръпнем много напред.

img_1178

Ако държавата „отпусне каиша“ от образованието, ще има значителен напредък. Това означава да зададе какви са минималните изходни практически умения (например нещо като теста PISA) за един ученик и да остави училища и учители сами да преценят по какъв начин ще обучават учениците си, каква методика ще използват, как ще разпределят учебното време, какви учебни материали и инструменти ще използват и т.н.

Финансирането трябва да следва ученика, а той сам да реши къде да учи. Държавата с държавните си учебни заведения да спре да прави нелоялна конкуренция на частните, а да дава „ваучер за образование“, с който ученикът да реши къде да учи. В момента парите за образование се харчат неефективно.

Големите препятствия през олимпийските отбори произтичат най-вече от рамката на образователната система. Ако държавата отпусне монопола над образованието, ще се появят училища за таланти, ще се появят иновативни образователни практики и ще се вдигне нивото в специализираните училища, които са насочени към развитие на таланти и подготовки за олимпиади.

В момента тече глобална реформация на образованието, не само в България, защото в икономиката на знанието са необходими нов тип знания, умения и компетенции. България е част от този процес, но както обикновено, сме сред изоставащите в Европа. Ако държавата отпусне малко монопола си над образованието, по естествен път ще започнем да настигаме водещите страни в Европа.

– Вашата биография е достатъчен аргумент за младите хора, че образованието е важно. И все пак вероятно и вие сте не натъквали на липсата на амбиция сред младите. Какви са причините според вас и самият вие как поддържахте своята мотивация, когато се борехте за олимпийски медал по информатика, и днес, когато сте съосновател и преподавател в стартиралия наскоро Софтуерен университет в София?

– Образованието е важно, но то се случва предимно в извънкласните занимания, често пъти извън училища и университети. Ако търсите качествено образование, трябва да си намерите начин: да се запишеше в някоя школа, академия, или частно училище, да ползвате иновативни платформи за онлайн обучения, да се захванете с практика и около практически проект да развивате нови умения и да учите.

Младите имат амбиция и част от задачата на учители и преподаватели и е не да научат децата, а да ги мотивират сами да се захванат да учат. Има от къде. Да вдъхновиш някой за учене и развитие е най-голямата задача на един истински учител.

xg8b9789

Моята лична мотивация винаги е идвала от вътре. Усещах, че трябва да се развивам, трябва да ставам по-силен всеки ден, да уча, да пиша, да търся, да решавам задачи, да стартирам и развивам инициативи, да помагам на другите.

Това е нещо, което си го нося в мен

В Софтуерния университет (СофтУни) вдъхновяваме хиляди млади хора от цяла България да се захванат с програмиране и технологии. За мен това е национална кауза: да дадем професия, работа и път в живота на всеки, който има интерес към програмиране, ИТ и дигитални технологии. За момента даваме възможност на 20 000 души на година да опитат програмирането и ако им хареса, да поемат към професията „софтуерен инженер“. Провеждаме безплатни курсове по програмиране в 28 града из цяла България. Чрез масово придобиване на дигитални умения и практическо ИТ образование вървим към голямата цел:

България да стане силициевата долина на Европа

– Като какъв човек се определяте и защо да преподавате, да предавате знанията и опита си, а с това и да променяте средата, в която живеем, се превърна във ваша мисия?

– Аз съм амбициозен, много упорит, новатор, добър човек, който търси собственото си щастие и реализация чрез помагане на другите. За мен всеки бизнес, държавна или обществена инициатива трябва да дава полза за обществото. Ползата за човека зад тази инициатива трябва да идва като страничен ефект, а не като основна цел. Това е част от моята жизнена философия.

За мен един проект е сериозен и ценен за мен и за обществото, ако помага на хиляди да направят живота си по-добър. Не става дума само за образование или бизнес. Ако правиш нещо, което е полезно само на теб и не дава полза или вреди на другите, значи си вреден за обществото и за средата. Това е паразитно поведение и това все повече остава в миналото. Съвременните млади хора все повече осъзнават това.

img_1245

– Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли до този момент, и колко пъти сте се проваляли по пътя към мечтите си?

– Създаването на Софтуерния университет беше най-трудния проект в живота ми, но аз следвам голяма мисия, която е в ползва на стотици хиляди, голяма кауза, която ми дава сили и мотивация. Затова получавам и помощ от неочаквани места, затова не ми тежи да работя по 16 часа на ден понякога, затова не усещам работата като работа, а като удоволствие.

Сега тепърва предстои продължаване на тази важна за България инициатива, нейното разрастване на национално ниво, разрастване към всички възрасти и към всички дигитални технологии, не само програмиране. Вярвам, че чрез СофтУни променяме качествено начина, по който се прави образование в България и нашият път се поема от десетки по-малки учебни центрове и образователни проекти. Някой ден и официалните училища и университети ще заимстват елементи от нашата образователна концепция.

– С кой успех се гордеете най-много?

– Най-много се гордея, че с проекта СофтУни (https://softuni.bg) и академиите за софтуерни инженери, които създадох преди това (Национална академия по разработка на софтуер, Софтуерна академия на Телерик),

успях да дам професия и работа на хиляди млади хора

И до ден днешен ми пишат по FB или ме срещат на живо мои ученици и ми казват „благодаря, ти ми даде хляб в ръцете“. Това е потвърждение, че правя нещо смислено и полезно за мнозина, то ми дава сили и хъс да продължавам напред.

n09

– Разкажете ни повече за Софтуерен университет и как съумяхте да финансирате и реализирате толкова мащабен проект?

– Софтуерният университет (СофтУни) стартира от една идея: да комбинираме масовото качествено практическо образование за софтуерни инженери (което вече правех в Телерик академията) с възможността за бакалавърска диплома. Нямаше съществена нужда от финансиране, така че със съдружника му Христо Тенчев извадихме лични спестявания и с тях започнахме. В началото правехме всичко сами: раздавал съм листовки в парка (като част от маркетинга), разработвал съм курсове и съм преподавал, измислял съм и съм провеждал изпити, пишех софтуер, занимавах се с офиса и мебелите, учебните зали, поддръжката – всичко. Типичен стартъп:

работиш денонощно и си плащаш от джоба за това, че работиш, но знаеш, че правиш нещо голямо и значимо и че един ден проектът ще порасне

Така и стана.

Към 2017 г. в СофтУни работят около 40 души в добре структурирани екипи, имаме 5 учебни зали (+2 нови в проект), в които се провеждат едновременно по 5 учебни занятия, обучаваме хиляди хора едновременно в 28 града.

– Защо се наложи създаването му като алтернатива на държавно акредитираните университети в България?

Университетската система (висшето образование) е сбъркано по концепция. На бизнеса му трябват можеш хора: практически умения. В университетите се изучава теория, по остарял начин и с остарели технологии, без перспектива за модернизиране и въвеждане на практика. Икономиката има нужда от нов вид образование и ние точно това предложихме на пазара: учене чрез правене, професия и работа, съчетани с фундаментални знания.

– Обучението в университета е пряко обвързано с практическия опит, който студентите натрупват, а и с работни места в престижни компании. Как успяхте да свържете образованието с бизнеса – нещо, което в България от години се смята за „мисия невъзможна“?

– СофтУни работи с фирми и студенти едновременно, още от създаването си. Неговите приходи са и от двете страни – от студенти, които идват за значния, практически умения, професия и работа, и от работодатели, които търсят таланти за своите софтуерни екипи. Ние сме длъжни да срещнем изискванията на работодателите и да ги предаваме като обучения и практически умения на студентите. Нямаме друг път на развитие. Ако не го правим, няма да можем да се развиваме.

Държавната система на висше образование практически забранява професионалисти от фирмите да преподават. Така те гарантират, че няма връзка между изучаваното в университета и използваното в практиката в реалната индустрия. Решението на този въпрос е просто: трябва работещи хора от реалната икономика да преподават в университетите, без изисквания за разни научни степени и академични длъжности. Нещо повече: трябва със закон да се въведе задължително поне 50% преподаване от професионалисти от индустрията.

В Германия и Австрия, не можеш да преподаваш в т.нар. „приложни университети“, ако

не си работил във фирма и нямаш практически опит. Тяхната система работи. Трябва да правим разграничаване между „научни университети“, които трябва да правят изследвания, и „приложни университети“, които трябва да подготвят кадри за икономиката.

Аз съм горд, че в СофтУни преподават можещи млади хора с практически умения, дори част от тях нямат висше образование, а други са ученици с награди от множество състезания. За мен един преподавател трябва да има практически опит, да знае много добре учебният материал, но трябва да има и дар слово, да говори и обяснява вдъхновяващо. Точно по тези критерии си избираме кой да преподава, не по дипломи и академични титли.

Снимки: Личен архив
Снимки: Личен архив

– В редица интервюта сте казвали, че създаването на Софтуерен университет е мечтата ви. Сега, когато той е вече факт, към какво се стремите?

– Пътят на духовно израстване е безкраен. Това е една посока на развитие, подобрение, израстване и правене на повече всеки ден. По същия начин и СофтУни – колкото и да правим, винаги ще има още за правене. Имам големи планове за много, много разрастване: обучения за малки деца, обучения на учители, обучения за още професии (дизайнери, маркетинг специалисти, системни администратори, …), мащабни обучения по градовете, качествено нова система за онлайн курсове, и излизане извън България някой ден (след като съм сигурен, че в България сме направили максимумът).

– Запознавайки се с биографията ви, човек остава с впечатлението, че мисията в живота ви е да се раздавате безкористно за другите. Защо го правите?

– Въпрос на вътрешно усещане. Вярвам, че това е правилният път. Така живееш в синхрон с вселенските закони и помагаш и на другите да го правят.

Да се раздаваш за другите е нещо хубаво, което помага и на теб, макар и индиректно

Малко хора разбират този принцип, но това е въпрос на духовно израстване.

Коментари

коментари