Начало » Начало » THE NEXT BIG THING в икономиката, енергетика, нанотехнологиите

THE NEXT BIG THING в икономиката, енергетика, нанотехнологиите

снимка: Bloomberg TV

Глобалните предизвикателства, икономическите тенденции, иновациите, енергията на бъдещето… 

 

THE NEXT BIG THING – първата Bloomberg конференция в България се проведе на 12 октомври в Capital Fort, София, обединявайки световно известни експерти и български специалисти около темите за глобалните предизвикателства, икономическите тенденции, новите бизнес модели, енергията на бъдещето, нанотехнологиите и други. Конференцията бе открита от вицепремиера Томислав Дончев, който заяви, че преориентирането към индустрии с по-висока добавена стойност е „посоката на отскока“ за развитие на икономиката на България. Другите условия, които ще гарантират успех за българското стопанство, които Томислав Дончев посочи, са: система за създаване и комерсиализиране на знания, реиндустриализация, реализирана без финансиране на държавата.

снимка: Bloomberg TV
снимка: Bloomberg TV

„Дял на индустрията от 29-30% не е достатъчен не само като дял, но и като профил. Относително ниската цена на земята, труда, данъците – тези предимства няма да накарат някого да дойде и да остане. Пътят е само един – преориентиране към индустрии с по-висока добавена стойност“, каза вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика и продължи с това, че държавата не трябва да стои встрани от този процес.„Тя би могла да създаде среда, която насърчава и възнаграждава усилията да бъдеш преприемач. Тя трябва да съдейства чрез образованието и да премахне удобните алтернативи – социалната система не стимулира индивидите да се грижат сами за себе си и така помощта се превръща в отрова“.

Томислав Дончев подчерта още, че трябва да се „върне смисълът и ценността да си предприемач, но тoва няма да се случи без усилията на бизнеса и медиите“. Според вицепремиера необходима промяна на предприемаческата философия, тъй като много от съвременните предприемачи у нас разчитат изцяло на държавата, за да развиват бизнеса си: „Има опасност да отгледаме поколение предприемачи, което свързва успешния бизнес само с държавата. Това в никакъв случай не може да е в основата на една успешна икономика“.

В панелите на конференцията бяха разгледани предизвикателствата, пред които е изправен бизнесът днес, а именно откриването и задържането на качествени и подготвени кадри. Това показа онлайн проучване на Bloomberg TV Bulgaria, направено по повод конференцията The Next Big Thing. В проучването на се включиха над 620 респонденти, 85% от които са участници в реалния бизнес. Резултатите сочат още, че сред предизвикателствата пред бизнеса са несигурността и постоянните промени (23%), както и от управлението на риска (16%) и киберсигурността (15%).

Изводите от анкетата потвърждават световния проблем с недостига на специалисти и вдъхновиха екипа на Bloomberg TV Bulgaria да стартира специална инициатива, фокусирана върху ролята на човешкия капитал и най-вече на талантите в компаниите за успеха на бизнеса. В кампанията „Талантите в бизнеса“  цялата бизнес общност ще има възможност да отличи най-ценните хора в екипите си.

Глобалните тенденции

снимка: Bloomberg TV
Саша Безуханова. Снимка: Bloomberg TV

Саша Безуханова, основател на Move.bg посочи, че фундаменталната трансформация в света е до голяма степен стимулирана от факта, че светът е свързан, а тази свързаност определя нови регламенти във всеки аспект на живота ни. Според нея моделът, по който се образоваме днес, е един интегрален процес на целия ни живот, а това е важно, за да разбираме как организираме образователната система като държава, и как управляваме бизнесите, за да бъдат служителите ни образовани.

Безуханова посочи още, че моделът, който определяше бизнес успеха на вчерашния ден, не е валиден, а „продуктите, резултатите, бизнесът, успехът ни е плод на един постоянен процес между формални опоненти, които партнират в създаването на конкретна продуктова линия“. Според нея те могат да печелят единствено, защото са заедно със своите конкуренти там в дигитална среда. Безуханова подчерта, че живеем в нов свят с изцяло нова парадигма – споделянето, съвместното създаване в една среда, в което бизнес измерението е само едно от пространствата.

Според нея новите бизнес модели включват отворените платформи, системите за лоялност и участие, потребителските технологични и медийни индустрии, алтернативно финансиране, споделена икономика и икономика по поискане и други. Безуханова описа консуматора на утрешния ден като все по-малко притежаващ продуктите. Вместо това той ги заема, използва, споделя през механизми и платформи и именно това е философията на новото време. Безуханова засегна и темата за развитието на дигиталната икономика в България. Държавата ни е доста по-назад от европейските страни по отношение на базовите елементи да се развива дигитално ориентиран бизнес – социални медии, уебсайт, използване на интегрирани системи на мениджмънт…

снимка: Bloomberg TV
Евгений Кънев. Снимка: Bloomberg TV

Евгений Кънев, управляващ съдружник на инвестиционно-консултантската компания Маконис, коментира, че роботите, 3d принтирането и интернет са част от бъдещите иновации, които помагат за намаляване на разходите и ресурсите, по-бързо производство по дизайн или предпочитане на клиента и инкорпориране на сензори и други технологии.

Технологиите са сред петте мегатенденции, които имат голямо влияние в икономиката и търговията, във всички сектори, подчерта Божидар Нейчев, управляващ съдружник за Югоизточна Европа в PriceWaterhouseCoopers (PwC). „Стои въпросът: кой има най-много население – Китай или Facebook, или Google”, коментира по-късно Божидар Нейчев, управляващ съдружник, Югоизточна Европа и Ръководител Корпоративни финанси, Централна и Източна Европа, PwC.

Божидар Нейчев. Снимка: Bloomberg TV
Божидар Нейчев. Снимка: Bloomberg TV

На глобално ниво останалите четири тенденции, които той посочи по време на участието в конференцията, са свързани с демографията, глобалните икономически сили, бързата урбанизация и промените в климата. Нейчев подчерта, че до 2050 година гражданите по света ще се увеличат с 52%: „Не само че всичко се случва бързо, но всъщност се случва по-бързо, отколкото успяваме да прогнозираме. До 2030 г. 80% ще бъдат граждани“.

Нейчев коментира и анализ на PwC, според който в топ 10 държави на брутен вътрешен продукт съвсем скоро ще има две нови страни – Нигерия и Мексико. Франция и Обединеното кралство пък ще излязат списъка. Нарастващото население на планетата бе обвързано и с нарастващото потребление на суровини. Скоро още две страни в света ще имат население от по над 100 млн. души. Това ще са Филипините и Етиопия. Данните сочат още, че 96% от растежа до 2050 г. се очаква да дойде от развиващите се държави, като 59%  – от Африка. Затова до 2030 г. ще бъде нужна 50% повече енергия, 40% повече вода и една трета повече храна.

„Най-бързо ще расте групата 65+, това отново има своите импликации – какво ще прави бизнеса, какво ще правят държавите, обществата“, коментира по-късно Божидар Нейчев. – „Друг мегатренд е колко важна ще бъде урбанизацията – 300 мегаполиса живее по-малко от 20% от населението, но представлява 50% от БВП. Може би градовете ще играят по важна роля от държавите…“ В този променящ се свят България трябва да търси конкурентно предимство в „предприемчивостта и нещо свързано със сивото вещество – области, в които сме се доказали при правилната обстановка“.

Биотехнологии и нанотехнологии

Проф. Вал Маринов, д-р Красимира Чемишанска и д-р Валери Сербезов щрихираха очакваните насоки в развитието на биотехнологиите и нанотехнологиите във втория панел на The Next Big Thing. След революционните открития от миналия век в областта на човешката биология, а именно двойната спирала на ДНК, клонирането на първите човешки гени, разчитането на човешкия геном…, дефиницията за биотехнологиите доби съвсем нов смисъл, коментира д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на Aмджен България. Тези открития дадоха огромен тласък на развитието на биологията и познанието за човешката природа на молекулярно и генетично ниво.

„Както и на възможности за прилагане на методите на генното инженерство – вкарване на генетична информация в живи клетки и живи организми с цел те да произвеждат определени продукти, а оттам възникват идеите за първите биотехнологични лекарства. Това е един от най-бързо развиващите се сектори в медицината и фармацевтиката“, подчерта д-р Чемишанска.

снимка: Bloomberg TV
снимка: Bloomberg TV

Сред най-съвременните направления в областта на биотехнологиите е обвързването на определен ген или генна мутация с конкретно заболяване и създаването на биологично средство, с което да се атакува. Д-р Чемишанска посочи, че науката е толкова напреднала, че с генетично изследване на конкретни биомаркери върху клетките на човешкия организъм се определя дали един пациент е подходящ за конкретна таргетна терапия и биологичен продукт. А с това се повишава в пъти ефективността на приложената терапия.

Във втория панел на конференцията стана ясно и още, че през 2003 г. е приключил огромен проект, свързан с разчитането и клонирането на човешкия геном. Все още обаче има много неоткрити връзки между гена и неговата еднотипна изява – между 20 и 25 хил. са гените, които все още стоят и представляват огромен потенциал за бъдещо развитие в областта на биотехнологиите, медицина и други. В тази връзка „голямото нещо“, което предстои в областта, д-р Чемширска смята, че ще бъде разкриването на гените, които регулират определени процеси и водят до определени заболявания, и таргетирането им по биологичен път с биологични лекарства. Това вече се случва в момента, подчерта тя, но в следващите 20 години, а и в XXI век като цяло, ще бъде върхът на биологичните открития и биотехнологиите.

Нанотехнологиите – обекти с размери от порядъка на 100 нанометра, коментира д-р Валери Сербезов, основател на Nanotechplasma. „Имаме две технологични платформи. Едната е за нанокомпозитни материали на голяма площ, като под голяма площ се разбира сантиметри. Другата, съвсем нова технологична платформа е триизмерно биохибридно принтиране – свързване на живата материя с неживата материя“, разясни д-р Сербезов насочеността на работата на компанията Nanotechplasma, и подчерта, че става въпрос за пълна конвергенция между нано, био и ICT технологиите. А именно това е бъдещото развитие не само на природните, но и на социалните науки: Ако нямаме връзка между развитието на природните науки, които се развиват много по-бързо от социалните науки, ние няма да можем да придвижваме развитието на нашата икономика и ще се стигне до т.нар. инфлексна точка“.

Д-р Сербезов посочи, че напредъкът в областта е достигнал до триизмерно принтиране на протеини. „Вече имаме рекомбинантен белтък, взет от паяка, който е с уникални свойства, много по-здрав и жилав от стоманата, с по-висока топлопроводност от медта. Принтираме в този протеин на биоразградими наночастици с лекарство с цел да се използват като умни носители на лекарствено заредени системи, тъй като могат да се имплантират в чуждо тяло“. Именно това, смята д-р Сербезов, е следващото „голямо нещо“ в областта и поясни, че „цялата идея за биохибридно принтиране е всички машини да станат интерфейс на човешката мисъл и на познанието – да можем да управляваме машини, компютри, гъвкава електроника, чипове по друг начин, а не да натискаме клавиши или да говорим с команди“.

На нанотехнологиите се е посветил и проф. Вал Маринов, основател на Uniqarta в САЩ. Проф. Маринов поясни, че дейността на компанията е съсредоточена в създаването на свръхтънка групова електроника – с размерите на 20-50 микрометра (много по-тънко от човешкия косъм), а на тази дебелина технологията става гъвкава. „Гъвкавата електроника може да се приложи, например, при технологиите, които се използват за преглед на стените на артериите“, поясни проф. Маринов и посочи, че двете фундаментални приложения на гъвкавата електроника са интернет на нещата и носимите устройства.

Именно това е следващото „голямо нещо“ в областта: „Носимото устройство може да го носите, а може и да е имплантирано, като изпълнява редица функции – например да доставя лекарства, да следи функции на тялото. Интернет на нещата пък е комуникация между обекти и хората се намесват само, когато е нужен фийдбек от тази система или е нужна контролна акция върху нея. На най-долно ниво, основното ниво, на интернет на нещата са сензорите, прикачени ежедневните обекти, като много от тези сензори ще бъдат вградени в нещо, което се казва intelligent packaging – умните опаковки“.

За развитието на тези технологии е необходима водещата роля на университетите, осигурено финансиране, а и усилия на държавата. В тази връзка д-р Чемширска посочи, че в България отсъства или не е развита в достатъчна степен връзката между бизнеса, който до голяма степен инвестира в наука, и университетите. И като пример разясни какъв е подходът в САЩ. Там университетът научно и R&D (проучвания и развитие) центрове на големи компании са в географска и функционална свързаност. Преподавателите в университета са изследователи и обратното – науката и продуктът, който излиза от лабораториите бива взет и разработван от бизнеса: „Т.е. тази връзка задължително трябва да се заздрави, и дори да се установи, тъй като тя до голяма степен отсъства“.

R&D развитието във всяка една от тези области изисква огромни инвестиции и за да стигне продуктът от лабораторията до клинично приложение, са нужни поне 1 млрд. долара, а понякога сумата стига и до 3-4 млрд. долара. При това рискът е 90%. „Ако няма достатъчно финансиране и рефинансиране на изследванията, не се стига доникъде“, коментира д-р Чемширска и подчерта, че страните, които успяват – например САЩ или големите европейски страни, имат огромни инвестиционните фондове за иновации. Важна е и подкрепата на правителството по отношение на иновациите.

В подкрепа на това, проф. Маринов сподели, че през 2015 година бюджетът за иновации в САЩ е бил 146 млрд. долара, а неговият университет – North Dakota State University, има годишен бюджет за проучвания в размер на 150 млн. долара: „Тази синергия между университета, хората, които правят проучвания в него и това подпомагане и развитие на старт-ъп компании е фундаментът на американската високотехнологична индустрия. Правителството прави всичко възможно тези пари, с които са финансирали университета, да достигнат до продукт, който ще се реализира на пазара и ще носи повече пари“.

Д-р Сербезов допълни, че докато българските университети и институтите на БАН не станат водещи да предлагат продукти, бизнес модели и нови технологии на бизнеса, нещата ще вървят по стария начин: „В момента върви едно мнение, че университетите и академията трябва да следват бизнеса. По мое мнение това е абсолютно грешно. Във всички нормални държави университетите са водещи, където се измислят нещата, където се правят иновациите, в академията се разработват технологиите и бизнесмените отиват там, за да правят бизнес и да вземат продукта и технологията“.

Бъдещето на енергетиката/Енергия на бъдещето

снимка: Bloomberg TV
снимка: Bloomberg TV

„Ще си позволя да кажа собствено мнение, що се отнася до цените. Знаем, че се поддържат едни не съвсем пазарни механизми за поддържане на цените на петрола и на газа. И ако говорим за България, живеем непрекъснато с усещането, че монополните доставчици на течни горива – газ, ако щете, ядрено гориво, всъщност поддържат не съвсем пазарни и не съвсем реални цени, което оказва съществено влияние на нашата икономика… Говорим за бъдещето, какво ще се случи…

Безспорен факт е, че засега единственият доставчик на природен газ в България е Русия. Всички останали проекти са в сферата на добрите пожелания и мечти. Нямаме все още диверсификация – реализирана, реална. Нямаме също и много, бих казал свободна търговия и доставка и на течни горива. Що се отнася до ядреното гориво, там единственият доставчик е Русия, и това ще продължи, докато съществува АЕЦ Козлодуй. Просто няма друга технологична възможност. Така че за да говорим за някаква съществена промяна в средно срочен план, според мен е трудно“, коментира Пламен Денчев, експерт и консултант в АСМ – БГ Инвестиции АД. Той участва в панела „Бъдещето на енергията“ заедно с Костадин Сирлещов, съдружник и ръководител отдел Енергетика CMS Cameron McKenna, и Валентин Кънев, председател на Балканската и Черноморска петролна асоциация.

В рамките на панела бе осъществено видео интервю с Джон Ф. Траш, Председател и главен изпълнителен директор eCORP International, LLC. Разговорът започна с коментара му за ниските цени на петрола в момента, които доведоха до забавяне или отлагане на огромни инвестиции в световен мащаб. Според Джон Ф. Траш това няма да доведе до края на петролната епоха, но е началото на едно значително свиване:

В момента между 60% и 75% от световния петрол се използва за производството на горива за транспорта. Ако можем да преминем към нови форми на транспорт, като например електромобили, можем да намалим няколкократно търсенето на петрол и е много вероятно това да се случи. Само в САЩ между 45% и 50% от вноса на петролни продукти се използва за производство на бензин. Това е тенденция, която вече наблюдаваме. Винаги ще имаме нужда от петрол – за производството на специализирани химикали, лекарства и пластмаси. Продукти, които не допринасят пряко към емисиите на парникови газове, но въпреки това използваме в ежедневието си. Фокусът върху шистовия петрол в САЩ е в постигането на по-висока ефективност. И мисля, че ефектът върху цените на петрола ще бъде постоянен натиск, който ще ги държи ниски“.

Каква ще е посоката на развитие в сектора? Траш посочи големите компании в световен мащаб, които бързо се ориентират към по-сериозен дял на природния газ в ресурсния микс в своите портфейли. Има интерес в производството на електроенергия чрез използване на природен газ. „Всички в индустрията на производство на въглеводороди се питат как изкопаемите горива ще се впишат в бъдещия енергиен микс. Едно от нещата, които трябва да станат, е по-чистата употреба на тези въглеводороди. Има естествено предпочитания към продуктите от метан спрямо тези от въглища или петрол заради много по-ниските емисии въглероден диоксид, когато използваме природен газ“.

Траш допълни, че има значителни залежи на шистов газ в Източна Европа, което означава и огромен потенциал за източно-европейските страни. „Компанията ни първоначално се опита да разработи складирането на шистови находища и природен газ. В началото усилията ни бяха насочени към това да опитаме да върнем тези активи обратно в България. През 2010 година се срещнахме с официални лица, но за съжаление малко след това беше наложена забрана за разработка на шистови находища.

От тогава следим развитието и активно се опитваме да обясним ползите от шистовите находища, тяхното разработване и потенциала за България. Но засега без резултат. Във Франция, където също има забрана върху хидравличното фрактуриране, започнахме интензивни преговори с правителството за намирането алтернатива на фрактурирането с вода. Днес тя съществува и се опитваме да разработим технологията за употреба в полеви условия не само в Европа, но и в САЩ, където ефективността и потреблението на вода стават все по-важни за местните компании.“

Как новите технологии променят отношението към енергийните източници и цената на енергията и кои са основните енергийни източници на бъдещето? Според Траш природният газ ще има широка употреба в енергийния преход, което е заключение на базата на информация за шистовите скали в целия свят. Данните сочат, че след като залежите им бъдат изчерпани, те имат потенциала да бъдат огромни резервоари за секвестрация.

„Разработват се много различни технологии за улавяне на въглерод от атмосферата, както и такива за улавянето на въглероден диоксид след процеси по изгаряне. Въпросът е къде да ги инжектираме след това. Обсъждат се конвенционални хранилища и други такива седиментни скали. Но невероятното при шистите е, че те имат потенциал да абсорбират повече въглероден диоксид от метана в оригиналната матрица. Това може да превърне шистовия газ в отрицателен по отношение на въглеродните емисии, когато вземем предвид и възможността за секвестрация, която може да бъде огромна.

С доставката на електроенергия от шистов газ всички други форми на алтернативни и възобновяеми източници на енергия ще бъдат въведени по следния начин – слънчевата, вятърната и енергията от вълните. Те често са непостоянен източник на енергия. В допълнение към технологията на батериите, това ще допринесе към системите за електроразпределение. Способността да се генерира енергия, когато алтернативните източници на енергия са недостъпни, е изключително силна комбинация“.

За финал Траш обобщи, че комбинацията от шистов газ, последващата секвестрация на въглероден диоксид и шистови хранилища, заедно с усилията в световен мащаб за преход към възобновяеми източници на енергия и устойчиви източници на енергия, най-вероятно ще определя енергийния микс в следващите няколко десетилетия.

 

Коментари

коментари