Начало » Bookaholic. » „Тишина през октомври“ от Йенс Кристиан Грьондал

„Тишина през октомври“ от Йенс Кристиан Грьондал

Един монолог за илюзорната и зряла любов, която винаги ни оставя сами

 

15934797_10208616604755786_1072675167_nСтудени ли са датчаните като климата по техните географски ширини? „Тишина през октомври“ от Йенс Грьондал е роман за един изкуствовед, чиято съпруга Астрид внезапно го напуска след осемнайсет години брак. Останал сам в празния дом, героят се отдава на спомени и размисли за изтеклите години. Книгата е издадена на български език от „Колибри”, в превод на Ева Кънева.

„Тишина през октомври” може да се чете всеки месец. И ще те стопли. Още на десетата страница си седиш на топло с очарователния датчанин, когото усещаш близък. Разказва ти със спокоен тон, богат език и бистра мисъл за невротичната си любов, която освен преувеличена сексуалност не активира нищо трайно и запомнящо се. Страх от отхвърляне и неистова истерия. Грьондал разказва за театралното щастие – извън дома видимо добър стандарт, звучен смях, по-скоро кикот, а вкъщи… няма какво да продумаш.

Разказва ти за илюзорната любов, в която си създаваш образ за някого, влюбваш се в него (в образа), дръзко го обичаш. Опитваш се да го натикаш този човек в образа, той не схваща за какво става дума даже. Ти си гневен. Но на кого? Грьондал разказва за спокойната любов, с която искаш да споделиш съня си, където истината е видима и в тишината, и в очите, и в усмивката. Зрялата любов… Срещата с Астрид, женитбата, децата, светският живот сред интелектуалната копенхагенска буржоазия, пътуванията до Париж, Лисабон, Ню Йорк – цялото минало му се явява по различен начин, различно оцветено и налагащо различен аналитичен подход.

Героят се вглежда в себе си, в дълбоките мотиви, задвижвали поведението му на син, баща, съпруг. Умишлената липса на диалог подчертава настъпилата тишина в живота му, самотата, изолацията му. Темата за преоценката на миналото, на пръв поглед обикновена и често експлоатирана, тук е третирана по ярко оригинален начин, езикът е ясен, точен, стилът – изискан, сравнението с Пруст и неговия поток на съзнанието се налага от само себе си, без да накърнява самобитността на автора и водейки ни към един момент, в който „окончателната присъда“ над героя още не е произнесена.

Датският писател Йенс Кристиан Грьондал (р. 1959 г.), философ по образование, е автор на петнайсетина романа, както и на есета и пиеси. Почти всичките му романи са номинирани за престижни награди и са преведени на над 20 езика. Удостоен е с 5 датски и международни награди. Грьондал е един от най-изтъкнатите съвременни датски писатели, получил неоспоримо международно признание.

Коментари

коментари