Начало » Темата » За Паневритмията или за хармоничния ритъм на нашия ден

За Паневритмията или за хармоничния ритъм на нашия ден

Според Учителя Петър Дънов Божествената Нова година е на 19 август, когато Слънцето изпраща към Земята най-мощния поток от духовна енергия. На тази дата по старому е Преображение Господне

 

Рано сутринта е, около 6;45 ч. По това време хората спят, събуждат се за работа, за да разходят кучето, а някои от тях се събуждат – съзнателно, съвсем целенасочено с прилив на енергия, за да започнат деня си в хармония с всичко.

От метрото с лека походка се вливам в горската пътечка на Парка на свободата заедно с други, съпричастни към събитието. Защо? За да се освободим от ежедневната грижа за нещата или по-скоро, за да я приемем по-свободно и

да решим „глобалните проблеми” на своето ежедневие

някак си по-космически, по-отгоре погледнато или по-просто казано – за да бъдем по-добри със себе си и с околните, с природата. Да заредим тялото и душата си с добро. И млади, и стари, и дечица, работещи и неработещи, известни и „неизвестни”… Хора. Далеч в гората, без страх и без тъмнина, а с много светлина, най-силната и мощната, идваща от изгрева на слънцето. Посрещаме го с благодарност и молитва за всичко в съприкосновение с разумната жива природа в проявлението й навсякъде – в горската тишина, в песнопенията на птичките и в стъпките на катеричките, само на крачки от динамиката на градското ежедневие.

Денят е специален, 19 август.

Последователите на учението на Петър Дънов

се събират на Седемте рилски езера, където посрещат Божествената Нова Година. Празничната Паневритмия се играе и тук в столицата, както и на други места (през последните години с увеличаващи се брой), така че тези, които не са успели да се потопят в магията на Рила, са тук. Според Учителя Петър Дънов Физическата Нова Година започва на 1 януари, Духовната на 22 март, а Божествената на 19 август, когато Слънцето изпраща към Земята най-мощния поток от духовна енергия. На тази дата по старому е Преображение Господне.

sedemte rilski ezera panevritmiq
Снимка: Васил Коцев

Като откъснати от времето, намиращи се на точното място обаче, в съприкосновение с вътрешния си глас правим кръг, а цигулките ни приканят да започваме. Толкова много хора, различни, а

всички носят на лицата си онази благодатност

чистота, онази красива детска усмивка. Никъде през живота си не бях зървала това благоговение, този мощен заряд, това желание за добротворност, тази велика Промяна, която настъпва за около час и 15 минути у толкова много хора.

Не искам да се впускам в подробности относно специфичността на упражненията, въпреки че това е знаковото за паневритмията, защото темата е всеобхватна. Бих искала да се опитам да пресъздам емоцията, изпитана през собственото си същество, но знам, че с думи ще е трудно. Осъзнавам, че значението на всяка крачка, стъпила върху дълбоки закони, ще има да се изучава и прилага цял живот и това ме крепи да съм съзнателна и безкрайно любознателна всеки път.

sedemte rilski ezera
Снимка: Васил Коцев

Ходим леко в слънчев танц

съпроводени от красивата музика, завещана ни от Учителя, в изпълнение на няколко цигулки, флейта и китара. Прекрасни музиканти. Всичко е напълно осъзнато…. Стремим се да е така с всяка крачка, с всяко движение, с всяка мисъл. Приемаме и отдаваме – един от основните принципи в паневритмията, в живота, във Вселената… Не сме сами, колективният дух ни приканва да бъдем заедно и същевременно сами със себе си. Пеем, ако искаме. Уникално е да чуеш разгръщането на гласа у повечето хора, толкова е красиво, така се докосваш и до посланията на песните – за природата, за мисълта, за божественото, за всичко първопричинно. И се замисляш

колко много излишни неща

човек наслагва в ежедневието си, колко много желания, колко много товари, непотребни и задушаващи те, колко много излишни тегоби изживяваме, пропускайки основното – да дишаме, да се радваме на всичко, да виждаме божественото у всеки и всичко случващо се. Да прощаваме, да се смиряваме, да приемаме трудностите и да вървим напред, знаейки че всичко е за добро, и да не се примиряваме, че път няма, защото „пътят нов е готов, от кръга тесен излезни. Към върха, към възход в’дружен ход смело днес тръгни”  – част от магическите текстове в паневритмията (думите, вплетени в тях, междудругото ни дават отговор на всички земни въпроси). Да се научаваме, че Промяната, за която всичко благоговеем през последните години, идва отвътре навън, че

зависи от посоката на нашата крачка

от подаването на нашата ръка, от вглеждането в нашия ближен, от погледа, насочен навътре в нас, от осъзнаването, че сме част от Вечното и че всъщност сме ужасно малки, и ужасно големи, но не по човешкото мерило, а по Всемирното. След знакови фигури като Пробуждане, Примирение, Даване, Възлизане, Дигане, Отваряне,Освобождаване, Пляскане, Чистене, Летене, Евера и т.н, кръгът се трансформира в Слънчеви лъчи, а сетне и в Пентаграм, символни фигури за паневритмията.

 

sedem rilski ezera
Снимка: Васил Коцев

Удивена съм от по-възрастните. Та тук има

хора над 80 години с дух и жизнени сили

по-мощни от апатичните млади в мола. Има една баба, казаха ми, че била на 86 години, която преди започване на танца, се подготвя със специфичните упражнения, подскачайки енергично с кецовете си „Converse”. Искам да виждам тази усмивка, тази сила ежедневно по лицата на хората в града, в който сме свикнали да гледаме повечето възрастните хора на предела на всякакви сили, смазани от социалното положение, в което са поставени. Тук няма такива положения, тук положението е едно – целеустремено нагоре, въздигащо всички жизнени сили у човека, независимо от неговата физическа възраст и социален статус, въздигащо духа и всичко. Танцът свършва, за да го продължим в ежедневието си, напълно осъзнато и разумно, с вяра и добротворност. Денят зависи от нас. Годината е пред нас.

 

Автор: Надя Коцева 

 

za profilna 1

Казвам се Надя Коцева, от гр. София, омъжена с две деца. Завършила съм анимационна режисура, сега работя в сферата на недвижимите имоти, като специалността ми помага да приемам всичко с усмивка и добро настроение. В свободното си време обичам да рисувам и творя, като основно търся „душата“ в творенията и се стремя да придавам одухотвореност на това, което правя.

 

Коментари

коментари